значението на аналната еротика («Anal» und «Sexual». Imago, IV, 1916), Лу Андреас-Саломе казва, че историята на първата забрана, отправена към детето, а именно — забраната да получи удоволствие от аналната дейност и нейните продукти, е решаваща за цялото му развитие. При това малкото същество трябва за пръв път да усети враждебния на неговите влечения обкръжаващ свят, да се научи да отделя своето собствено същество от този чужд за него свят и после да извърши първото «изтласкване» на възможното за него наслаждение. От този момент «аналното» остава символ на всичко, което трябва да се изхвърли, да се отстрани от живота. На налагащото се по-късно строго отделяне на аналните процеси от гениталните пречат близките анатомични и функционални аналогии и зависимости между тях. Гениталният апарат остава в съседство с клоаката, «при жената той е дори само взет назаем от нея».
20. Необикновените похвати при онанизма в по-късен период подсказват явно за влияние на преодоляната забрана за онаниране.
21. Изчерпателно аналитично обяснение чака още и фактът, че съзнанието за вина при невротиците винаги, както неотдавна призна това Блойлер, се свързва със спомените за онанистични действия предимно в периода на пубертета. Най-грубият и важен фактор на тази зависимост е навярно фактът, че онанизмът е въплъщение на цялата инфантилна сексуалност и затова е способен да поеме върху себе си цялото чувство за вина, отнасящо се до тази сексуалност.
22. Нощно напикаване — бел.прев.
23. В приложението към своя труд за половото чувство (1903) Хевлок Елис прилага и няколко автобиографични данни на лица, които по-нататък са си останали предимно нормални, касаещи техните първи преживявания в детството и поводите за тези преживявания. Разбираемо е, че тези съобщения притежават този недостатък, че не съдържат доисторическия период на половия живот, покрит от инфантилната амнезия, който може да бъде допълнен само с помощта на психоанализата на превърналия се в нервноболен индивид. Но те все пак са ценни в много отношения и подобни съобщения ме накараха да направя споменатото в текста изменение на предполагаемата от мен етиология на хистерията.
24. Основание за гореизложените през 1905 година