Авторите, които виждат в интерстициалната част на половата жлеза орган, определящ пола, благодарение на анатомичните изследвания изказват твърдението, че съществува инфантилна сексуалност и латентен сексуален период. Ще цитирам следното от гореспоменатата книга на Липшуц за пубертетната жлеза: „… Много по-правилно ще изложим фактическото положение, ако кажем, че съзряването на половите белези, което става през пубертета, се дължи само на едно силно ускорено по това време протичане на процеси, които са започнали много по-рано. Според нас — в ембрионалния стадий на живот“ (с. 169). „Това, което до* този момент се е наричало пубертет, представлява навярно само «втората голяма фаза на половото съзряване», започваща в средата на второто десетилетие. Възрастта преди началото на втората голяма фаза може да бъде наречена фаза на полово съзряване.“ (с. 170).
Това подчертано от Ференци (Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, VI, 1920) сходство на анатомичните открития с психологичните наблюдения се нарушава само в едно отношение, а именно, че „първата кулминационна точка“ от развитието на половия орган спада към ранния ембрионален период, а ранният разцвет на детския сексуален живот трябва да бъде отнесен към три- или четиригодишна възраст. Пълното съвпадение по време между анатомичното формиране и психичното развитие, разбира се, не е задължително. Направени са и съответни изследвания на половата жлеза на човек. Тъй като при животното в психологичен смисъл няма латентен период, то важно е да се знае дали и при другите висши животни може да се докаже наличието на същите анатомични данни, въз основа на които авторите допускат двата кулминационни момента на сексуалното развитие.
8. Наименованието „сексуален латентен период“ заимствувам от В. Флийс.
9. В случая, за който тук става дума, сублимирането на сексуалните импулси става по пътя на реактивните образувания. Но в общи линии между сублимирането и реактивното образувание трябва да се прави разлика като между два напълно различни процеса. Сублимирането е възможно и с помощта на други и по-прости механизми.
10. В Jahrbuch für Kinderheitskunde, N.F., XIV, 1879.
11. Тук вече се проявява това, което има значение през целия живот: сексуалното удовлетворяване е най-доброто сънотворно. Повечето от случаите на безсъние на нервна
