«26 април. Питам го: защо винаги говори за своите деца?
Ханс: «Защо ли? Защото толкова ми се иска да имам деца, но аз не искам това, не ми се иска да имам.»42
Аз: «Ти винаги ли си си представял, че Берта, Олга и другите са твои деца?»
Ханс: «Да, Фриц, Франц, Паул (неговият приятел от Лайнц) и Лоди» (измислено име, негова любимка, за която той най-често приказва. Отбелязвам тук, че тази Лоди се появи не в последно време, а съществува от деня на последното разяснение* (24 април).
Аз: «Коя е Лоди? Тя в Гмунден ли живее?»
Ханс: «Не.»
Аз: «А наистина ли съществува?»
Ханс: «Да, аз я познавам.»
Аз: «Коя именно?»
Ханс: «Онази, която аз имам.»
Аз: «Как изглежда?»
Ханс: «Как ли? Черни очи, черна коса; веднъж я срещнах с Марика (в Гмунден), когато отивах в града.»
Когато искам да узная подробностите, се оказва, че всичко това е измислено.43
Аз: «Значи ти си мислеше, че си мама?»
Ханс: «Аз наистина бях мама.»
Аз: «И какво правеше с децата?»
Ханс: «Слагах ги да спят при мен — и момчетата, и момичетата.»
Аз: «Всеки ден ли?»
Ханс: «Да, разбира се.»
Аз: «Говореше ли с тях?»
Ханс: «Когато всички деца не можеха да се поберат в леглото, слагах някои от тях на дивана, а други — в детската количка, а когато оставаха още деца, ги носех на тавана и ги оставях в сандък. Там имаше още деца и аз ги слагах в друг сандък.»
Аз: «Значи сандъците на щъркела са стояли на тавана?»
Ханс: «Да.»
