Аз: «Когато твоите деца се появиха, Ана беше ли се вече появила?»
Ханс: «Да, отдавна.»
Аз: «А ти как мислиш, от кого получи тези деца?»
Ханс: «Ами, от мен.»44
Аз: «Но тогава ти още не знаеше, че децата се раждат от някого*.»
Ханс: «Мислех си, че щъркелът ги донася.» (Очевидно, лъжа и извъртане — това са деца на фантазията, на онанизма.)
Аз: «Вчера си беше родил Грета, но ти знаеш, че момчетата не могат да имат деца.»
Ханс: «Ами да, но аз все пак вярвам в това.»
Аз: «Как ти дойде наум името Лоди? Ти не познаваш нито едно момиче с такова име. Може би Лоти?»
Ханс: «О, не, Лоди. Не зная, но нали все пак е красиво име?»
Аз (на шега): «Може би си мислиш за софилоди!»
Ханс (веднага): «Да, Soffilodi,45 защото аз много обичам да ям колбаси и салами.»
Аз: «Я ми кажи, не прилича ли Soffilodi на Lumpf?»
Ханс: «Да!»
Аз: «А как изглежда Lumpf?»
Ханс: «Черен. Както и това» (показва мустаците и веждите ми).
Аз: «И как още — кръгъл като Soffilodi?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Когато седеше на цукалото и когато излизаше Lumpf, ти си мислеше, че се появява дете, нали?»
Ханс (смее се): «Да, на улицата и тук.»
Аз: «Ти знаеш как са падали конете в омнибуса. Нали колата изглежда като детски сандък и когато черният кон е падал, то е било същото…»
Ханс (допълва): «Както когато имат деца.»
Аз: «А какво си помисли, когато той започна да тропа с крака?»
Ханс: «Ами, когато не искам да седна на гърнето, защото искам да играя, аз тропам с крака.» (Тук той тропа с крак.)
