Ханс: «Но на мен мама ми каза, че ако тя не поиска, у нея повече няма да растат деца, а ти казваш — ако Бог не поиска.»
Казах му, че е точно така, както аз твърдя, на което той отговаря: «Ти си бил тогава там и сигурно го знаеш по-добре.» Той помоли майка си да се включи в разговора и тя помири двете страни, като каза, че ако тя не поиска, то и Бог няма да иска.40
Аз: «Струва ми се, че ти все пак би искал мама да си има дете.»
Ханс: «Не бих желал да има дете.»
Аз: «Но искаш ти да имаш дете.»
Ханс: «Да, искам.»
Аз: «Знаеш ли защо? Защото ти се иска да бъдеш татко, нали?»
Ханс: «Да… Като в онази история ли?»
Аз: «Каква история?»
Ханс: «Таткото няма деца, и как после гласеше историята, според която исках да стана татко?»
Аз: «Ти би искал да бъдеш татко и да си женен за мама, да си голям като мен, да имаш същите мустаци като моите и мама да има дете.»
Ханс: «Татко, когато се оженя, ще имам дете, когато поискам, а когато не поискам, и бог няма да поиска.»
Аз: «А на теб иска ли ти се да си женен за мама?»
Ханс: «О, да.»»*
Тук ясно се вижда как във фантазията му радостта още е помрачена от несигурността относно ролята на бащата и поради съмненията от кого зависи раждането на децата.
«Когато го слагат да спи вечерта на същия ден Ханс ми казва: «Знаеш ли какво правя сега? Сега до 1 часа ще говоря с Грета, тя е в леглото ми. Децата ми винаги са в леглото ми. Можеш ли да ми кажеш какво означава това?» Тъй като той е вече почти заспал, аз му обещавам да запиша това утре и той заспива.»
От предишните записки се вижда, че от времето на завръщането от Гмунден Ханс винаги фантазира за своите «деца», разговаря с тях и т.н.41
