Когато веднъж той отново изпита страх при вида на кола, която излизаше от отсрещната врата, аз го попитах: «Не ти ли прилича тази врата на роро?»
Той: «А конете на Lumpf?» След това всеки път при вида на излизаща от вратата кола той казва: «Виж, идва Lumpfi.» Той употребяваше израза Lumpfi за първи път. Звучи като умалително име. Моята балдъза нарича детето си Wumpfi.
13 април. При вида на парченце дроб в супата той казва: «Пфу, Lumpf.» Яде с явна неохота и кълцано месо, което по форма и цвят напомня Lumpf.
Вечерта жена ми разказва, че Ханс е бил на балкона и й е казал: «Помислих си, че Ана е на балкона и е паднала долу.» Често съм му казвал, че когато Ана е на балкона, той трябва да внимава да не се доближи към парапета, който някакъв майстор-сецесионист28 бе направил доста нелепо, с големи отвори. Тук изтласканото желание на Ханс е доста прозрачно. Майка му го попитала дали няма да му бъде по-приятно, ако Ана изобщо я нямаше. На този въпрос той отговаря утвърдително.
14 април. Темата, отнасяща се до Ана, все още е на първи план. От предишните записки можем да си спомним, че той изпитал антипатия към новороденото, което му отнело част от родителската любов. Тази антипатия и сега не е изчезнала и само отчасти се компенсира с преувеличена нежност. Той често говори за това, щъркелът да не носи повече деца, да дадем на щъркела пари, за да не носи повече деца от големия сандък, в който се намират децата. (Вж. страха от мебелния фургон. Не прилича ли омнибусът на голям сандък?) Ана така плаче, че той трудно може да понесе това.
Веднъж неочаквано заявява: «Можеш ли да си спомниш как дойде Ана? Тя лежеше на леглото до мама толкова мила и чудесна» (тази похвала звучи подозрително фалшиво).
После ние сме долу пред къщата. Отново можем да установим голямо подобрение. Дори каруцарите предизвикват у него по-малък страх. Изведнъж той
