«Питам го от какво и защо се страхува в голямата вана.
Ханс: «Защото ще падна там.»
Аз: «Защо преди никога не се страхуваше, когато те къпеха в малката вана?»
Ханс: «Ами аз седях в нея, не можех да легна там, защото тя беше твърде малка.»
Аз: «А когато в Гмунден се возеше на лодка, не се ли страхуваше, че ще паднеш във водата?»
Ханс: «Не, защото там се държах с ръце и тогава не можех да падна. Страхувам се, че ще падна, само тогава, когато се къпя в голяма вана.»
Аз: «Нали мама те къпе. Страхуваш се, че ще те остави във ваната?»
Ханс: «Че тя ще си дръпне ръцете и аз ще падна с главата надолу във водата.»
Аз: «Но ти знаеш, че мама те обича, тя няма да си дръпне ръцете.»
Ханс: «Така си помислих.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Не зная точно.»
Аз: «Може би защото си лудувал и затова си мислел, че тя повече не те обича?»
Ханс: «Да.»»*
Мисля, че бащата е отгатнал това напълно правилно.
«12 април. По обратния път от Лайнц във второкласния вагон при вида на черната тапицерия Ханс казва: «Пфу, аз плюя, когато виждам черни панталони и черни коне, а също плюя, когато трябва да направя Lumpf.»
Аз: «Може би при мама си видял нещо черно, което те е уплашило?»*
Ханс: «Да.»
Аз: «Какво?»
Ханс: «Не зная, черна блузка или черни чорапи.»
Аз: «Може би си видял черните косми на Wiwimacher-a, когато си бил любопитен и си надзъртал?»
Ханс (оправдава се): «Но Wiwimacher не съм виждал.»»*
