Page:RBE Tom9.djvu/126

МАМУЛЕВ 126 МАМЯ

Днес ще копаем мамулите, казвам аз, тя се дърпа — не, та не, бобът щял да изгори. В. Нешков, Н, 383. // Всеки отделен стрък от това растение. Метлите и мамулите поклащаха върховете ди и изсъхналите им листа пошу-мяваха. И. Йовков, ЧКГ, 36.

2. Плодът на това растение; кочан, кулен, гълъб², мисир, масур, моруз, кукуруз. Вършите на царевиците са обрани, виждат се само оголени сиви стръкове; върху тях като копия стърчат едрите заострени мамули, които бързо дозряват. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VIII, 323. А пък бяха хубави пустите му царевици — листата им за-жълтели, зърната на мамулите млечни, само като ги гледаш, да ти се прияде! Г. Белев, ПЕМ, 61. Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули. Н. Тихолов, ДКД, 51. Страшно много обичаше"зрелото грозде и още млечните мамули. Й. Йовков, АМГ, 38.

3. Кочанът на този плод след оронването на зърната; какалашка. Седнаха на процепа и взеха да ядат варена царевица. Ама не е сварена само на зърна.., ами направо, както е с мамулите, така я варят. Й. Радичков, СР, 255.

МАМУЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мамулен. Купих една права, мазна фиданка с четири клонки. Посадих я с мерак, зачу-ках й едно колче, та я вързах дор три пъти с маму леви шумки. СбСт, 137.

МАМУЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Царевичен; кукурузен, мисирен, морузен, мамулев. А други двайсет-трийсет кучета,.., след като ги нахранваха вечер с маму-лено или просяно тесто,.., изпъждаха ги навън, затваряха портите и ги оставяха да обикалят и да лаят цяла нощ вън от оградата. Й. Йовков, ЧКГ, 75. Тая заран,.., тя [майката] мами непослушните патета, за да ги нахрани. Но пред тепсията с мамуле-ната каша те предпочитат да се гмурат в лочника или да тичат подир мухите. А. Муратов, НТС, 12.

МАМУЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мамул (във 2 знач.); кочанче, куленче. Извади [Елисей] едно мамулче из джоба си,.., разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците. Ил. Волен, МДС, 164. Как не можеш да разбереш, че и добичетата не са вече некогашните: бий, трепи, после му дай мамулче да им мине. Ст. Даскалов, ЕС, 72.

МАМУТ м. Изчезнал едър бозайник от разред хоботни с дълга козина, големи извити бивни и кътници за стриване на груба растителна храна, живял през четвъртичния период в Европа, Азия и Северна Америка; мамонт. Mammuthus primigenius. Едно от най-характерните животни за плейстоцена е мамутът. Този едър хоботен бозайник се е появил във втората половина на лед-никовата епоха. К, 1968, кн. 8, 10. Мамутът.., покритият с гъста козина слон, е живял главно в Сибир, гдето останките му са намерени до 75° сее. ширина, там са намерени цели трупове от този хоботник. ПН, 1935, кн. 8-9, 124. //Този бозайник като изкопаемо. Преди около шестдесет години е бил намерен един мамут в Източен Сибир. НТМ, 1961, кн. 4, 10.

— Рус. мамут.

МАМУТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мамут или от мамут; мамонтов. Заел най-голямата и най-добре отоплената пещера, застлал пода с мамутови и мечешки кожи, поставил за пазачи пред отвора два най-свирепи вълка и почнал да управлява селището, както той намери за добре. П. Нез-накомов, Ст, 1963, бр. 924, 1. При разкопки на брега на Дон .. археолози са открили останки от едно жилище, обитавано по време на старокаменния период. Основите му са укрепени с мамутови кости и с насипи от пръст. ВН, 1960, бр. 2854, 4.

О Мамутово дърво. Секвоя; мамонтово дърво. Известно по своята дълбока старост и фантастични размери дърво е сек-воята или както в Калифорния я наричат мамутово дърво. ВН, 1958, бр. 2281,4.

MÀMЧE, мн. -та, ср. Разг. Членувано или в съчет. с притеж. местоим. Умал. от мама¹; майче, маминка, мамичка. — Звъни се! — казва момчето, без да вдига глава от интересната „Папеса Йоана“. — Чух! — отвръща й таткото, задълбочен в своя „Спорт“. Тарас, СГ, 38.

МАМЯ,-ИШ, мин. св. мамих, несв., прех.

1. Крия или изопачавам истината пред някого, обикн. за да постигна облаги, изгода за себе си; лъжа. Всяка година,.., при нея [Ицовица] отиваше Миро, деверът Ù, с всички тефтери от магазина. Предаваше й той сметките,.., и всяка година записваше по няколко стотин лири на нейно име, като неин дял от печалбите. Какъвто си беше Миро, тя знаеше, че я мами, но беше доволна и на толкова. Д. Талев, ПК, 608-609. — Имай само късмет да ме мамиш! Да си прикътала от билките на онази нейде. С огън ще те облея цяла! П. Тодоров, Избр. пр II, 228. Баташки е незаменим!... Изнудва, краде и мами всичко живо, но така, че фирмата все пак има полза от него. Д. Димов, Т, 343.

2. С думи или постъпки създавам невярна, лъжлива представа у някого за нещо или за себе си; заблуждавам, лъжа. — Не се опитвайте да ме мамите! — пресече ме той живо. — Та аз съм лекар. В ръцете ми са угаснали стотици живота, все от същото — проклетия дух на Хирошима! П. Бобев, К, 63. Август живееше с илюзии, че помага на хората,.., но само ги мамеше, водеше ги от една лъжа в друга. А. Гуляшки, Л, 56. До днес Пиралков беше показвал само усмивката си — и с тая усмивка мамеше хората; също тъй измамни бяха сълзите му. А. На-ковски, МПП, 233. // Ставам причина някой да придобие невярна представа за нещо; под