Page:RBE Tom2.djvu/40

В момента тази страница е в процес на корекция.

Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!

такива зверски мъчения. Знан., 1875, бр. 13,

208. Специално спрямо българите той [Гладстон] бе разположен най-благосклон-но. Не бе ли той, който подигна европейската съвест срещу турското варварство? С. Радев, ССБ I, 214.

2. Само ед. Истор. Втората степен от развитието на човешкото общество, преход от дивачеството към цивилизацията. В своето развитие тези племена са още в периода на дивачеството и варварството. С., 1952, кн. 12, 175.

3. Само ед. Остар. Голяма изостаналост, не-просветеност. По-голямата част на Африка е потънала във варварство. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 250. Негрите лежат в дълбоко невежество и страшно варварство. С. Бобчев, ПОС (превод), 250. Запад-ний бряг от тая страна е населен от множество диви племена, кои ся находят в най-грубо варварство. С. Радулов, ГМП (превод), 194.

ВАРВАРЩИНА ж. Постъпка, проява на див, жесток човек; варварство. Да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва това е варварщина на канибал. Ив. Вазов, Съч. XI, 101-102. Из къщи навън никой не смее да излезе, дори до черкова! Варварщините са безчет. НБ, 1876, бр. 53, 3.

В АРДА¹ ж. Диал. 1. Място, където пази стража и сградата, в която седи стражата; стражница, вардачница, беклеме (Н. Геров, РБЯ).

2. Стража. Случайно и едно заптие от вар-дата ни стана другар. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Турят са варди на бреговете на реката, които не оставят да се хвърга в нея нищо отвратително. Знан., 1875, бр. 5, 71.

3. Място, където ловците причакват дивеча. Прекосихме шосето, смъкнахме се по тяс-ната пътечка към яза и след минута се намерихме във върбалака, на онова място, което старецът беше определил за варда. Ем. Станев, К, 17.

— От ит. уагда през гр. [Зарбих. — В-к Цариградски вестник, 1848.

ВАРДА² и (удължено) варда-а междум. Разг. Вик за предупреждение — отстрани се от пътя, пази се. Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше на един крак и извикваше с венйка сила: -т-. Варда! — като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му. Елин Пелин, ЯБ, 15. Спиро, преносвачът от гарата, тикаше цяла количка куфари и отдалече викаше: Варда-аа! Път моля! Вардааа!" В. Ченков, СНД, 131. — Варда-а! Ванко трепна и се дръпна назад. Някаква машина на високи колела идеше към него. М. Грубешлиева, ПИУ, 18-19.

— От ит. уагЛа ’гледай, пази се (морска команда)’ през гр. (Зарба (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 231). — В-к Съветник, 1864.

ВАРДАЛО, мн. -а, ср. Спец. Ивица гьон, която се зашива или заковава околовръст на обувката.

— От ит. еиагсюю през гр. рарбаХо (Вж. К. Костов, Италиански думи в професионалния говор на българските обущари, Български език, 1953, кн. 3, 256).

ВАРДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вар-дач; вардарин, вардиян, вардиянин. Хасан беше вардар в нашето селце. Л. Каравелов, Съч. II, 135. Житари, бели вардари, / кротко терайте конете / да не напрашите платното. Нар. пес., СбНУ VII, 68.

ВАРДАРИН, мн. вардари, м. Диал. Вар-дач; вардар, вардиян, вардиянин. Мемиш беше преди Хасана наш вардарин, вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150.

ВАРДАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вардар, река в Република Македония. На третия ден влакът спря на малка гара по вардарската линия. К. Петканов, МЗК, 55.

ВАРДАЧ м. Разг. Пазач. — С пушки. Щели да вардят хаджията. — Много са за него толкоз вардачи — усмихна се учител Сава. Д. Марчевски, ДВ, 135. — Щеш ли да станеш поляк? — Че защо да не ща? Работа — тъкмо за мен. И станах вардач на полските имоти. П. Велков, СДН, 376. Отивахме на разходка секи отделно и между двама вардачи, които носяха пушката на рамо. Др. Цанков, ТМ (превод), 156.

ВАРДАЧКА ж. Разг. Жена вардач; па-зачка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРДАЧНИЦА ж. Диал. Стражница; варда¹. Запъхтените коне спряха да направят почивка най-горе, където се намираше вардачницата на сеймените. А. Каралийчев, ТР, 172.

ВАРДЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вар-дя и от вардя се; пазене. Юрдан Диамандиев беше съсечен при бягането .., както беше опушнат Мичо Бейзадето при варденето града преди развалата му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. Тия, които имат кучета за вар-дене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. П. Мирчев, К, 161. След като поставило стража със строга заповед за вардене, отпочивале си секи над пушката. НБ, 1876, 140. Садението на чар-ничките трябова да става скоро и с вардене, за да ги не закачи вятърът или да им изтече мъзгата. 3. Княжески, ПРШ (превод), 26.

ВАРДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. 1. Варница (в 1 знач.). По околните височини се стеле синият пушек на стари варджийни-ци. А. Каралийчев, НЗ, 234.

2. Склад за вар.

ВАРДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до варджия.