такива зверски мъчения. Знан., 1875, бр. 13, 208. Специално спрямо българите той [Гладстон] бе разположен най-благосклонно. Не бе ли той, който подигна европейската съвест срещу турското варварство? С. Радев, ССБ I, 214.
2. Само ед. Истор. Втората степен от развитието на човешкото общество, преход от дивачеството към цивилизацията. В своето развитие тези племена са още в периода на дивачеството и варварството. С., 1952, кн. 12, 175.
3. Само ед. Остар. Голяма изостаналост, непросветеност. По-голямата част на Африка е потънала във варварство. Ив. Богоров, ВГД (превод), 250. Негрите лежат в дълбоко невежество и страшно варварство. С. Бобчев, ПОС (превод), 250. Западний бряг от тая страна е населен от множество диви племена, кои ся находят в най-грубо варварство. С. Радулов, ГМП (превод), 194.
ВА`РВАРЩИНА ж. Постъпка, проява на див, жесток човек; варварство. Да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва .., това е варварщина на канибал. Ив. Вазов, Съч. XI, 101-102. Из къщи навън никой не смее да излезе, дори до черкова! Варварщините са безчет. НБ, 1876, бр. 53, 3.
ВА`РДА1 ж. Диал. 1. Място, където пази стража и сградата, в която седи стражата; стражница, вардачница, беклеме (Н. Геров, РБЯ).
2. Стража. Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Турят са варди на бреговете на реката, които не оставят да се хвърга в нея нищо отвратително. Знан., 1875, бр. 5, 71.
3. Място, където ловците причакват дивеча. Прекосихме шосето, смъкнахме се по тясната пътечка към яза и след минута се намерихме във върбалака, на онова място, което старецът беше определил за варда. Ем. Станев, К, 17.
— От ит. varda през гр. βάρδια. — В-к Цариградски вестник, 1848.
ВА`РДА2 и (удължено) ва`рда-а междум. Разг. Вик за предупреждение — отстрани се от пътя, пази се. Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше на един крак и извикваше с всичка сила: — Варда! — като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му. Елин Пелин, ЯБ, 15. Спиро, преносвачът от гарата, тикаше цяла количка куфари и отдалече викаше: Вардааа! Път моля! Вардааа!" В. Ченков, СНД, 131. — Варда-а! Ванко трепна и се дръпна назад. Някаква машина на високи колела идеше към него. М. Грубешлиева, ПИУ, 18-19.
— От ит. varda „гледай, пази се (морска команда)“ през гр. βάρδα (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 231). — В-к Съветник, 1864.
ВА`РДАЛО, мн. -а, ср. Спец. Ивица гьон, която се зашива или заковава околовръст на обувката.
— От ит. guardolo през гр. βαρδάλο (Вж. К. Костов, Италиански думи в професионалния говор на българските обущари, Български език, 1953, кн. 3, 256).
ВАРДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вардач; вардарин, вардиян, вардиянин. Хасан беше вардар в нашето селце. Л. Каравелов, Съч. II, 135. Житари, бели вардари, / кротко терайте конете / да не напрашите платното. Нар. пес., СбНУ VII, 68.
ВАРДА`РИН, мн. варда`ри, м. Диал. Вардач; вардар, вардиян, вардиянин. Мемиш беше преди Хасана наш вардарин, вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150.
ВА`РДАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вардар, река в Република Македония. На третия ден влакът спря на малка гара по вардарската линия. К. Петканов, МЗК, 55.
ВАРДА`Ч м. Разг. Пазач. — С пушки. Щели да вардят хаджията. — Много са за него толкоз вардачи — усмихна се учител Сава. Д. Марчевски, ДВ, 135. — Щеш ли да станеш поляк? — Че защо да не ща? Работа — тъкмо за мен. И станах вардач на полските имоти. П. Велков, СДН, 376. Отивахме на разходка секи отделно и между двама вардачи, които носяха пушката на рамо. Др. Цанков, ТМ (превод), 156.
ВАРДА`ЧКА ж. Разг. Жена вардач; пазачка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРДА`ЧНИЦА ж. Диал. Стражница; ва`рда1. Запъхтените коне спряха да направят почивка най-горе, където се намираше вардачницата на сеймените. А. Каралийчев, ТР, 172.
ВА`РДЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вардя и от вардя се; пазене. Юрдан Диамандиев беше съсечен при бягането .., както беше опушнат Мичо Бейзадето при варденето града преди развалата му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. П. Мирчев, К, 161. След като поставило стража със строга заповед за вардене, отпочивале си секи над пушката. НБ, 1876, 140. Садението на чарничките трябова да става скоро и с вардене, за да ги не закачи вятърът или да им изтече мъзгата. З. Княжески, ПРШ (превод), 26.
ВАРДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. 1. Варница (в 1 знач.). По околните височини се стеле синият пушек на стари варджийници. А. Каралийчев, НЗ, 234.
2. Склад за вар.
ВАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до варджия.
