ВАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който произвежда или продава вар. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник… Гасят вар, товарят количките… П. Вежинов, ВР, 62. Йото и Боньо преминават при варджиите. Не е лека и тази работа. С мотики и дълги пръти загребват от ямите вар. Кр. Белев, РСК, 65. За нея [халката] бе завързан катърът на варджията, който всеки ден докарваше с него вар в града. Т. Харманджиев, КЕД, 87.
ВА`РДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, което се варди, пази, брани. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, / на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.
ВАРДИЯ`Н м. Диал. Вардиянин; вардач, пазач, вардар, вардарин.
ВАРДИЯ`НИН, мн. вардия`ни, м. Диал. Човек, който пази, охранява някого, нещо.; пазач, вардиян, вардач, вардар, вардарин. Конакът беше готов и Синап влезе в него, настани се и се огради с вардияни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 211. Попитах какви хора са настанени в другите килии на това отделение. — Всички са македонствуващи — отговори с охота моят вардиянин. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209-210.
ВАРДИЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до вардиян, вардиянин. — Аз нали съм човек на служба, работата ми е вардиянска, нощна, не мога все вкъщи да седя. Н. Хайтов, ДР, 208.
ВА`РДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. — Е, тогази ти варди детето, пък аз ще отида на хорото още малко. П. Тодоров, Събр. пр II, 174. Веднъж дядо ме остави да вардя овцете под чардака, а той се прибра на топло в село. О. Василев, УП, 54. Мемиш беше преди Хасана вардарин — вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150. — Излезте из гората, .. — Защо? — Аз вардя тая гора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. // Като стоя на пост, следя да се избегне някаква опасност или да не се случи нещо нередно с някого или с нещо; охранявам, пазя, браня. Те остават да вардят границите на бащината си земя. А. Каралийчев, МИ, 57. Манастири и скитове се редяха край пътя им. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. — Изпълнявах охранителна служба по постовете; вардил съм .. нощно време арестантите в Черната джамия. Ал. Константинов, Съч. I, 154. Един солдатин с качулка окол ушите си и с гола сабля в ръка се разхождаше пред постовете — вардеше ги. Т. Влайков, БСК III, 268.
2. Предпазвам някого или нещо от беда, опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците. П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце. Ст. Марков, ДБ, 111. Козирката ме варди от вятъра. △ Чадърът ме варди от дъжда. • В съчет. със сянка — засенчвам. И нема никой при него, / сал едно пиле славейче / с крилца му сянка вардеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 38.
3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва. Д. Калфов, Избр. разк., 374. — Сега вардели да убият и нея, вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 84. Бързаше да присрещне двете жени; като ги наближи и разбра какво приказват, тя се намеси: — Ей, не бой се, лели!… Аз откога те вардя на вратницата да минеш! Ил. Волен, МДС, 80. Бащата разядосан грабнал брадва и отишел да варди, като излезне змията да я убие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. Най съм закъсняла / късно по нивята, / турчин съм вардила / и съм го убила. Нар. пес., СбВСт., 97.
4. Прех. и непрех. Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. А. Каралийчев, НЗ, 198. — Тия от кафенетата няма да отидат да правят шосета. Те чакат една власт да падне, та друга да дойде — да им даде работа. Те вардят за чиновнически места… В. Геновска, СГ, 157. Мина се време; веднъж Благунка варди, та останаха сами с чича Малина и го погледна загрижено: — Мен ми се годи, Малине, да си родим едно дете. Без дете, да ти кажа, ще бъда като чужденка в тази къща. Ил. Волен, ДД, 22. Мръкне — мине, вардя време / чак и Господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. П. К. Яворов, Съч. I, 37.
5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съхранявам.
