Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/39“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Работя}} | {{Работя}} | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> варвам<sup>1</sup> <i>и от</i> варвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> варвам<sup>2</sup> <i>и от</i> варвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Варварин. <i>Атила бил жесток варвар.</i> И. Груев, КВИ (превод), 62. <i>Сяка светиня варвар ни гази: / народност, вяра, — нищо не пази.</i> Л. Каравелов, Съч. I,11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАРВАРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Довеждам някого до варварско състояние. <b>варваризирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАРВАРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> варваризирам <i>и от</i> варваризирам се. <i>Варваризиране на нравите.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАРВАРИ`ЗЪМ</b><sup>1</sup>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зъма, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Жестоко и безогледно унищожаване на културни ценности. |
| − | 2. Жестокост, диващина. <i>В заседателната зала, забележителна със своите стари стенописи, през време на въстанието е паднала една граната .. На една поставка е поставена гранатата като спомен и предупреждение за варваризма на фашизма.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | + | 2. Жестокост, диващина. <i>В заседателната зала, забележителна със своите стари стенописи, през време на въстанието е паднала една граната .. На една поставка е поставена гранатата като спомен и предупреждение за варваризма на фашизма.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 253. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαρβαρισμός. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАРВАРИ`ЗЪМ</b><sup>2</sup>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зъма, <i>м. Езикозн.</i> Заимствана дума или израз, образувани по чужд образец и несвойствени на даден език. <i>Писателят е употребил много неологизми и варваризми.</i> |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαρβαρισμός. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАРИН</b>, <i>мн.</i> ва`рвари, <i>м.</i> 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всеки чужденец. <i>Всички други варвари, които последователно са нападали Рим, не му са нанесли толкова пакост, колкото папите и техните внуци.</i> К. Величков, ПССъч. III, 9. <i>— Ирино, ти си безумна. Да любиш тоя българин, тоя варварин!</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 14. |
| − | 2. <i>Прен.</i> Човек, който унищожава културни ценности, който е див, жесток, изостанал в културно отношение. <i>— Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци?</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 195. | + | 2. <i>Прен.</i> Човек, който унищожава културни ценности, който е див, жесток, изостанал в културно отношение. <i>— Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци?</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 195. <i>В най-високото място на града се издига величествен храм. Тъй като много пъти храмът е бил разрушаван от варвари, посветен е на всички светии.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. <i>Мохамед II, Завоевателя, пристигна в „Света София“ подир пладне. Пред бронзовата врата на преддверието завари един еничарин — кърти с нож украсата. Султанът удари варварина със сабята си.</i> А. Каралийчев, С, 46. |
3. <i>Диал.</i> Дебел, груб, недодялан човек (Н. Геров, РБЯ). | 3. <i>Диал.</i> Дебел, груб, недодялан човек (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | — От гр. βάρβαρος. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАРКА</b> <i>ж.</i> 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всяка чужденка. |
2. <i>Диал.</i> Груба, недодялана жена (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Диал.</i> Груба, недодялана жена (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до варварин. <i>Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 173, 49. <i>Робските въстания подкопали основите на робовладелския строй, а варварските нашествия му нанесли последния удар.</i> Ист. X и XI кл, 14. <i>Тоз народ [даките] отколе време минуваше за най-храбър между сичките наречени варварски народи.</i> ИБН, 38. |
| − | 2. Който е присъщ, характерен за изостанал в културно отношение човек; див, некултурен, невежествен. <i>Равнината пред него беше почерняла от турци, които идеха с тая варварска музика.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | 2. Който е присъщ, характерен за изостанал в културно отношение човек; див, некултурен, невежествен. <i>Равнината пред него беше почерняла от турци, които идеха с тая варварска музика.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. <i>Варварско отношение към старинни паметници.</i> // Който е присъщ на див, жесток човек или е извършен, изхожда от жесток човек, политическа система, власт и под.; безчовечен. <i>Какъв е този варварски морал, който позволява едно за едни, а за други го запрещава?</i> Г. Караславов, ОХ I, 183. <i>Печалната вест за варварското убийство .. ме покърти и порази.</i> Бълг., 1902, бр. 455, 4. <i>Варварска постъпка. Варварска жестокост. Варварски злодейства. Варварски нападения. Варварски насилия.</i> |
3. За дума, израз — който е чужд, неприсъщ, несвойствен за даден език. <i>Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея варварски слова.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 94. | 3. За дума, израз — който е чужд, неприсъщ, несвойствен за даден език. <i>Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея варварски слова.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 94. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
4. <i>Истор.</i> Който се отнася до варварство (във 2 знач.). <i>Варварски племена.</i> | 4. <i>Истор.</i> Който се отнася до варварство (във 2 знач.). <i>Варварски племена.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАРСКИ</b>. <i>Нареч. от. прил.</i> варварски (във 2 знач.); по начин, характерен за див, изостанал в културно отношение човек, група, народ и др. <i>Пространството, оградено с крепостна стена, е било заето от голям брой постройки, но всички са варварски разрушени от турците.</i> Ст. Михайлов, БС, 89. <i>Държа се варварски.</i> // Жестоко, безчовечно. <i>Поробителите варварски се разправяха с народа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РВАРСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Безогледно унищожаване на културни ценности. <i>— Аз ви предупреждавам .., че няма да напусна София и ако вие посмеете да запалите града, вие ще носите тежка отговорност! Целият свят ще узнае за вашето варварство!</i> Д. Линков, ЗЗБ, 138. // Постъпка, проява на див, жесток човек; варварщина. <i>Башибозуците я убили. Предадените мъже, които видели с очите си това варварство на турците, впуснали се да си земат оръжието.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 287. <i>Ни в една друга земя ние не срещаме такива ужасни варварства, такива свирепи преследвания и</i> |
| − | |||
| − | <i>— Аз ви | ||
Версия от 00:19, 18 април 2014
В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
ВА`РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам1 и от варвам се.
ВА`РВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам2 и от варвам се.
ВА`РВАР, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Варварин. Атила бил жесток варвар. И. Груев, КВИ (превод), 62. Сяка светиня варвар ни гази: / народност, вяра, — нищо не пази. Л. Каравелов, Съч. I,11.
ВАРВАРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Довеждам някого до варварско състояние. варваризирам се страд.
ВАРВАРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от варваризирам и от варваризирам се. Варваризиране на нравите.
ВАРВАРИ`ЗЪМ1, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. 1. Само ед. Жестоко и безогледно унищожаване на културни ценности.
2. Жестокост, диващина. В заседателната зала, забележителна със своите стари стенописи, през време на въстанието е паднала една граната .. На една поставка е поставена гранатата като спомен и предупреждение за варваризма на фашизма. Г. Караславов, Избр. съч. III, 253.
— От гр. βαρβαρισμός.
ВАРВАРИ`ЗЪМ2, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Езикозн. Заимствана дума или израз, образувани по чужд образец и несвойствени на даден език. Писателят е употребил много неологизми и варваризми.
— От гр. βαρβαρισμός.
ВА`РВАРИН, мн. ва`рвари, м. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всеки чужденец. Всички други варвари, които последователно са нападали Рим, не му са нанесли толкова пакост, колкото папите и техните внуци. К. Величков, ПССъч. III, 9. — Ирино, ти си безумна. Да любиш тоя българин, тоя варварин! Ив. Вазов, Съч. XX, 14.
2. Прен. Човек, който унищожава културни ценности, който е див, жесток, изостанал в културно отношение. — Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци? Ив. Вазов, Съч. XII, 195. В най-високото място на града се издига величествен храм. Тъй като много пъти храмът е бил разрушаван от варвари, посветен е на всички светии. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Мохамед II, Завоевателя, пристигна в „Света София“ подир пладне. Пред бронзовата врата на преддверието завари един еничарин — кърти с нож украсата. Султанът удари варварина със сабята си. А. Каралийчев, С, 46.
3. Диал. Дебел, груб, недодялан човек (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. βάρβαρος.
ВА`РВАРКА ж. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всяка чужденка.
2. Диал. Груба, недодялана жена (Н. Геров, РБЯ).
ВА`РВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до варварин. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 173, 49. Робските въстания подкопали основите на робовладелския строй, а варварските нашествия му нанесли последния удар. Ист. X и XI кл, 14. Тоз народ [даките] отколе време минуваше за най-храбър между сичките наречени варварски народи. ИБН, 38.
2. Който е присъщ, характерен за изостанал в културно отношение човек; див, некултурен, невежествен. Равнината пред него беше почерняла от турци, които идеха с тая варварска музика. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. Варварско отношение към старинни паметници. // Който е присъщ на див, жесток човек или е извършен, изхожда от жесток човек, политическа система, власт и под.; безчовечен. Какъв е този варварски морал, който позволява едно за едни, а за други го запрещава? Г. Караславов, ОХ I, 183. Печалната вест за варварското убийство .. ме покърти и порази. Бълг., 1902, бр. 455, 4. Варварска постъпка. Варварска жестокост. Варварски злодейства. Варварски нападения. Варварски насилия.
3. За дума, израз — който е чужд, неприсъщ, несвойствен за даден език. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.
4. Истор. Който се отнася до варварство (във 2 знач.). Варварски племена.
ВА`РВАРСКИ. Нареч. от. прил. варварски (във 2 знач.); по начин, характерен за див, изостанал в културно отношение човек, група, народ и др. Пространството, оградено с крепостна стена, е било заето от голям брой постройки, но всички са варварски разрушени от турците. Ст. Михайлов, БС, 89. Държа се варварски. // Жестоко, безчовечно. Поробителите варварски се разправяха с народа.
ВА`РВАРСТВО, мн. -а, ср. 1. Безогледно унищожаване на културни ценности. — Аз ви предупреждавам .., че няма да напусна София и ако вие посмеете да запалите града, вие ще носите тежка отговорност! Целият свят ще узнае за вашето варварство! Д. Линков, ЗЗБ, 138. // Постъпка, проява на див, жесток човек; варварщина. Башибозуците я убили. Предадените мъже, които видели с очите си това варварство на турците, впуснали се да си земат оръжието. 3. Стоянов, ЗБВ III, 287. Ни в една друга земя ние не срещаме такива ужасни варварства, такива свирепи преследвания и
