Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/183“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВИБРАТОР <i>м. Техн.</i> Устройство за получаване на механични трептения, използвано самостоятелно или като част на вибрационни машини. <i>Много занаяти научи бай Слави | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИБРАТОР</b> <i>м. Техн.</i> Устройство за получаване на механични трептения, използвано самостоятелно или като част на вибрационни машини. <i>Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, барамината, миньорския пистолет, вибратора.</i> Т. Мо-нов, СЧ, 101. | ||
— От лат. уШго през нем. УЛгаЮг. | — От лат. уШго през нем. УЛгаЮг. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРАТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Техн.</i> 1. Който се отнася до вибратор. | + | <b>ВИБРАТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Техн.</i> 1. Който се отнася до вибратор. |
2. Който вибрира или предизвиква вибриране. <i>Вибраторни вълни. Вибраторни машини.</i> | 2. Който вибрира или предизвиква вибриране. <i>Вибраторни вълни. Вибраторни машини.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИБРАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> вибрация. <i>Вибрационен валяк. Вибрационни движения. Вибрационна енергия. Вибрационен масаж. Вибрационни машини. Вибрационно сито.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИБРАЦИЯ</b>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Трептене на даден предмет с голяма честота. <i>Генералът седеше е тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътре<sub>у</sub> в самия него, че е в самото му сърце — толкова силна бе вибрацията и трясъкът.</i> И. Радичков, ГП, 16. <i>Освен това целият ракетен корпус изпада в бясна вибрация: треперят стените, подът, таванът на кабината на космонавта.</i> ВН, 1963, бр. 3664, 4. <i>По засиления рев на двигателите и леката вибрация на корпуса можеше да се разбере</i>, <i>че скоростта се увеличава.</i> К, 1963, кн. 9,18. | ||
| − | + | 2. <i>Муз.</i> Обикн. <i>мн.</i> Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. <i>Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна</i>, <i>приятният й алт достигна най-музикалните си вибрации.</i> Никман, СбСт, 354. <i>Няма съмнение,.., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво.</i> Б. Йонова и др., Б, 49-50. • Обр. <i>Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и „способен“ да изрази вибрациите на въображението и тънкостите на мисълта език.</i> Н. Хайтов, П, 47. <i>Тя [поезията] прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети,.., чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат.</i> Бл. Димитрова, Лав., 78. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Муз.</i> Обикн. <i>мн.</i> Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. <i>Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна</i>, <i>приятният й алт достигна най-музикалните си вибрации.</i> Никман, СбСт, 354. <i>Няма съмнение,.., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво.</i> Б. Йонова и др., Б, 49-50. • Обр. <i>Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и | ||
— От лат. у1Ьга(ю през фр. уюгайоп. | — От лат. у1Ьга(ю през фр. уюгайоп. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРИОН <i>м. Микробиол.</i> Бактерия с форма на спирално извита подвижна пръчица, живееща във водата, почвата и в житните организми, някои от видовете на която предизвикват заболявания у човека, рибите и насекомите. <i>Холерен вибрион.</i> | + | <b>ВИБРИОН</b> <i>м. Микробиол.</i> Бактерия с форма на спирално извита подвижна пръчица, живееща във водата, почвата и в житните организми, някои от видовете на която предизвикват заболявания у човека, рибите и насекомите. <i>Холерен вибрион.</i> |
— Фр. уШпоп. | — Фр. уШпоп. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРЙРАМ, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех. Физ.</i> В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм; | + | <b>ВИБРЙРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех. Физ.</i> В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм; |
3>ептя. <i>Машината започна да вибрира.</i> М. ванов, КБВ, 3. <i>Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът.</i> Ч. Шинов, БС, 21. | 3>ептя. <i>Машината започна да вибрира.</i> М. ванов, КБВ, 3. <i>Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът.</i> Ч. Шинов, БС, 21. | ||
| Ред 29: | Ред 31: | ||
4. <i>Непрех. Муз.</i> За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. <i>Гласът ми вибрира.</i> вибрирам се <i>страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време., отколкото е необходимо за изпълване на порите.</i> Д. Христов, СПМ, 393. | 4. <i>Непрех. Муз.</i> За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. <i>Гласът ми вибрира.</i> вибрирам се <i>страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време., отколкото е необходимо за изпълване на порите.</i> Д. Христов, СПМ, 393. | ||
| − | — От лат. У1Ьго | + | — От лат. У1Ьго ’трептя’ през нем. у1Ьпегеп. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРИРАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вибрирам. <i>Компактността на бетона се постига чрез вибриране, с честота от 2500 до 12000 вибрации в минута.</i> НТМ, 1961, кн. 7, 22. | + | <b>ВИБРИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вибрирам. <i>Компактността на бетона се постига чрез вибриране, с честота от 2500 до 12000 вибрации в минута.</i> НТМ, 1961, кн. 7, 22. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с трептене, има отношение към трептене, вибриране, напр. <i>вибробетон, вибробето-нен</i>, <i>виброелемент, виброграма, виброизо-латор, виброизмерителен, виброконструк-ция</i> и др | + | <b>ВИБРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с трептене, има отношение към трептене, вибриране, напр. <i>вибробетон, вибробето-нен</i>, <i>виброелемент, виброграма, виброизо-латор, виброизмерителен, виброконструк-ция</i> и др. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Лат. у1Ьго ’трептя’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИБРОБЕТОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Строит.</i> Вид бетон с високо качество, уплътнен чрез вибриране. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИБРОБЕТОНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> | ||
-и, <i>прил.</i> Който се отнася до вибробетон-джия. <i>В един дъждовен ден преди пет месеца на производствената база пристигна мургав младеж.. Изпратиха го във вибро-бетонджийската бригада.</i> ВН, 1961, бр. 3006,2. | -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вибробетон-джия. <i>В един дъждовен ден преди пет месеца на производствената база пристигна мургав младеж.. Изпратиха го във вибро-бетонджийската бригада.</i> ВН, 1961, бр. 3006,2. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОБЕТОНДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Вибробетонист. | + | <b>ВИБРОБЕТОНДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Вибробетонист. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОБЕТОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Строит. Прил. от</i> вибробетон; вибробето-нов. <i>Широко приложение намират и вибро-бетонните конструкции, които се получават от цимент, затвърдял при трептене.</i> Хим. IX кл, 48. <i>Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми вибробетонни елементи.</i> ОФ, 1956, бр. 3554,1. | + | <b>ВИБРОБЕТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Строит. Прил. от</i> вибробетон; вибробето-нов. <i>Широко приложение намират и вибро-бетонните конструкции, които се получават от цимент, затвърдял при трептене.</i> Хим. IX кл, 48. <i>Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми вибробетонни елементи.</i> ОФ, 1956, бр. 3554,1. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОБЕТОНИСТ <i>м.</i> Работник, който се занимава с изработване, приготвяне на вибробетон. <i>За пример на строежа могат да се посочат работниците от обекта на ремонтно-механичния завод, вибробето-нистите от строителната база, изкопчи-ите от жилищния комплекс.</i> ВН, 1960, бр. 2818, <b>2</b>. | + | <b>ВИБРОБЕТОНИСТ</b> <i>м.</i> Работник, който се занимава с изработване, приготвяне на вибробетон. <i>За пример на строежа могат да се посочат работниците от обекта на ремонтно-механичния завод, вибробето-нистите от строителната база, изкопчи-ите от жилищния комплекс.</i> ВН, 1960, бр. 2818, <b>2</b>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОБЕТОНЙСТКА <i>ж.</i> Жена вибробетонист. | + | <b>ВИБРОБЕТОНЙСТКА</b> <i>ж.</i> Жена вибробетонист. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОБЕТОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Строит.</i> Вибробетонен. | + | <b>ВИБРОБЕТОНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Строит.</i> Вибробетонен. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИБРОГРАМА <i>ж. Физ.</i> Графическо изобразяване на вибрации. | + | <b>ВИБРОГРАМА</b> <i>ж. Физ.</i> Графическо изобразяване на вибрации. |
Версия от 18:53, 15 декември 2013
ВИБРАТОР м. Техн. Устройство за получаване на механични трептения, използвано самостоятелно или като част на вибрационни машини. Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, барамината, миньорския пистолет, вибратора. Т. Мо-нов, СЧ, 101.
— От лат. уШго през нем. УЛгаЮг.
ВИБРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. 1. Който се отнася до вибратор.
2. Който вибрира или предизвиква вибриране. Вибраторни вълни. Вибраторни машини.
ВИБРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от вибрация. Вибрационен валяк. Вибрационни движения. Вибрационна енергия. Вибрационен масаж. Вибрационни машини. Вибрационно сито.
ВИБРАЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Физ. Трептене на даден предмет с голяма честота. Генералът седеше е тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътреу в самия него, че е в самото му сърце — толкова силна бе вибрацията и трясъкът. И. Радичков, ГП, 16. Освен това целият ракетен корпус изпада в бясна вибрация: треперят стените, подът, таванът на кабината на космонавта. ВН, 1963, бр. 3664, 4. По засиления рев на двигателите и леката вибрация на корпуса можеше да се разбере, че скоростта се увеличава. К, 1963, кн. 9,18.
2. Муз. Обикн. мн. Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна, приятният й алт достигна най-музикалните си вибрации. Никман, СбСт, 354. Няма съмнение,.., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво. Б. Йонова и др., Б, 49-50. • Обр. Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и „способен“ да изрази вибрациите на въображението и тънкостите на мисълта език. Н. Хайтов, П, 47. Тя [поезията] прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети,.., чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат. Бл. Димитрова, Лав., 78.
— От лат. у1Ьга(ю през фр. уюгайоп.
ВИБРИОН м. Микробиол. Бактерия с форма на спирално извита подвижна пръчица, живееща във водата, почвата и в житните организми, някои от видовете на която предизвикват заболявания у човека, рибите и насекомите. Холерен вибрион.
— Фр. уШпоп.
ВИБРЙРАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Физ. В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм;
3>ептя. Машината започна да вибрира. М. ванов, КБВ, 3. Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът. Ч. Шинов, БС, 21.
2. Прех. Правя да трепти нещо.
3. Прех. Строит. Уплътнявам бетон чрез вибрация.
4. Непрех. Муз. За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. Гласът ми вибрира. вибрирам се страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време., отколкото е необходимо за изпълване на порите. Д. Христов, СПМ, 393.
— От лат. У1Ьго ’трептя’ през нем. у1Ьпегеп.
ВИБРИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вибрирам. Компактността на бетона се постига чрез вибриране, с честота от 2500 до 12000 вибрации в минута. НТМ, 1961, кн. 7, 22.
ВИБРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с трептене, има отношение към трептене, вибриране, напр. вибробетон, вибробето-нен, виброелемент, виброграма, виброизо-латор, виброизмерителен, виброконструк-ция и др.
— Лат. у1Ьго ’трептя’.
ВИБРОБЕТОН, мн. няма, м. Строит. Вид бетон с високо качество, уплътнен чрез вибриране.
ВИБРОБЕТОНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до вибробетон-джия. В един дъждовен ден преди пет месеца на производствената база пристигна мургав младеж.. Изпратиха го във вибро-бетонджийската бригада. ВН, 1961, бр. 3006,2.
ВИБРОБЕТОНДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Вибробетонист.
ВИБРОБЕТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Строит. Прил. от вибробетон; вибробето-нов. Широко приложение намират и вибро-бетонните конструкции, които се получават от цимент, затвърдял при трептене. Хим. IX кл, 48. Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми вибробетонни елементи. ОФ, 1956, бр. 3554,1.
ВИБРОБЕТОНИСТ м. Работник, който се занимава с изработване, приготвяне на вибробетон. За пример на строежа могат да се посочат работниците от обекта на ремонтно-механичния завод, вибробето-нистите от строителната база, изкопчи-ите от жилищния комплекс. ВН, 1960, бр. 2818, 2.
ВИБРОБЕТОНЙСТКА ж. Жена вибробетонист.
ВИБРОБЕТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Строит. Вибробетонен.
ВИБРОГРАМА ж. Физ. Графическо изобразяване на вибрации.
