ВЗРИВООПА`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Опасност от взривяване. Един от недостатъците на прахообразното отопление е взривоопасността на инсталацията. К. Дойчев, МП, 748.
ВЗРИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; взривя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам избухване, възпламеняване на бомба, мина, снаряд и под. Наистина, гръмотевичният грохот ние чухме, за щастие далече пред нас, където миньорите взривяваха бомби. Н. Хайтов, ШГ, 78. Офицерът обясни, че отначало немците, изплашени от пробива откъм реката, изоставили дома, като го подпалили, за да взривят управляемите мини. П. Славински, ПЩ, 455.
2. Разрушавам нещо чрез взривно вещество. Те [англичаните] решиха да построят станцията не на дъното на кратера, .. Започнаха да взривяват скалите. К, 1963, кн. 9, 18.
3. Прен. Предизвиквам много силна, бурна емоционална реакция у някого. Аплодисментите на 60-хилядната публика в „Медисън скуеър гардън“ взривиха залата. Тр, 1981, бр. 247, 3. Появяването на Емил Кошлуков на трибуната „взриви“ множеството. Дем., 1990, бр. 49, 1. взривявам се, взривя се страд. Когато се взривява рудата, в шахтата няма хора. Веднага след взрива мощни вентилатори почистват въздуха. ВН, 1961, бр. 3172, 4.
ВЗРИВЯ`ВАМ СЕ несв.; взривя` се св., непрех. Обикн. за снаряд, бомба — избухвам, експлодирам. Патронът мина е толкова чувствителен, че щом стъпи отгоре човек, той се взривява. Ал. Гетман, ВС, 203. Ами ако мината е с леко подбити рога? Кой знае къде я е тласнало течението, къде се е удряла, без да се взриви! НА, 1959, бр. 3437, 4.
ВЗРИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взривявам и от взривявам се. Колата спря и слязохме: спътниците ми, начумерени от „засечката“, аз — доволен, че се бях озовал на обекта в най-интересния момент — взривяването на бомбите. Н. Хайтов, ШГ, 96. Прибор за взривяване. Средства за взривяване.
ВЗЯ`ТКА ж. Остар. 1. Дребен подкуп, рушвет. Как се назначава персонала? .. Взятки има! Рушвети има! Чудомир, Избр. пр, 32.
2. Отделно вземане при игра на карти; ръка. Играчът, който е сложил най-силната карта, печели „ръката“ или „взятката“. Той или неговият партньор прибира взятката и я поставя край себе си на масата. П, 1974, бр. 44, 9.
— Рус. взятка.
ВЗЯ`ТКАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Подкупнически, рушветчийски. Черешара от своя страна знаеше, че Гелгели е „аферист“ и взема подкупи и бакшиши. По усмивката му .. той долови, че това човече ще се опита и при неговото кметуване да прояви своите „взяткаджийски“ привички. П. Славински, ПЗ, 98.
ВЗЯ`ТКАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Подкупничество, рушветчийство.
ВЗЯ`ТКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Подкупник, рушветчия. На що дължи богатството и името си тоя вагабонтин? На що? Само на рушвети! .. Не той ли ни разврати? Не той ли ни съблазни .. и научи да протягаме ръка под масата. Да, той ме разврати, той ме направи взяткаджия. Елин Пелин, Съч. IV, 156-157.
ВИ. 1. Вж. вие.
2. Притеж. местоим. Крат. за трите рода и мн. Вашият, вашата, вашето, вашите. — Дали не е тоз човек разбойник, който се е катерил на стряхата ви, бай Марко? Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. Вие, каже, сте инат, че и кучетата ви са като вас. Й. Йовков, Разк. 1, 125. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 75.
ВИА`ГРА ж. Нов. Лекарство за силно стимулиране на половата потентност. Мъжете ще се представят все по-добре .. Гаранция за това дава новото лекарство за потентност виагра. 24 ч., 1998, бр. 150, 6. Очаква се до месец виагра да се появи в аптеките из цялата страна. ДТ, 1998, бр. 237, 1. Според познавачи някои билки като жълтия кантарион имат стимулиращ ефект, подобен на този на виаграта.
— Англ. viagra.
ВИАДУ`КТ м. Архит. Многосводест мост, който служи за прокарване на път над ниска местност или над други съобщителни артерии (ж. п. линии, улици и под.); надлез. Като си припомняше старата история, .. — идеха му на ум величествените мостове, виадуктите. А. Гуляшки, ЗВ, 81-82. Преди често съм се питал кой е строил многобройните мостове и други постройки на султаните от XVI и XVII столетие, като напр. заслужаващите учудване виадукти при Видин? П. Делирадев, БГХ, 72.
— От лат. via ’път’ + ductus ’прекарване’ през фр. viaduc.
ВИБРА`ТО, мн. няма, ср. Муз. 1. Начин на изпълнение при свирене на струнни и духови инструменти и при пеене, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, което придава на тона особена окраска.
2. Като нареч. По начин, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина. В една от картините на „Дяволската воденица“ куклата-цигулар така умело свири вибрато на своята цигулка, че мъчно някой би могъл да разколебае малките слушатели, че не куклата, а друг истински цигулар свири. РД, 1958, бр. 7, 2.
— Ит. vibrato.
