ВИБРА`ТОР м. Техн. Устройство за получаване на механични трептения, използвано самостоятелно или като част на вибрационни машини. Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, барамината, миньорския пистолет, вибратора. Т. Монов, СЧ, 101.
— От лат. vibro през нем. Vibrator.
ВИБРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. 1. Който се отнася до вибратор.
2. Който вибрира или предизвиква вибриране. Вибраторни вълни. Вибраторни машини.
ВИБРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от вибрация. Вибрационен валяк. Вибрационни движения. Вибрационна енергия. Вибрационен масаж. Вибрационни машини. Вибрационно сито.
ВИБРА`ЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Физ. Трептене на даден предмет с голяма честота. Генералът седеше в тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътре в самия него, че е в самото му сърце — толкова силна бе вибрацията и трясъкът. Й. Радичков, ГП, 16. Освен това целият ракетен корпус изпада в бясна вибрация: треперят стените, подът, таванът на кабината на космонавта. ВН, 1963, бр. 3664, 4. По засиления рев на двигателите и леката вибрация на корпуса можеше да се разбере, че скоростта се увеличава. К, 1963, кн. 9, 18.
2. Муз. Обикн. мн. Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна, приятният й алт достигна най-музикалните си вибрации. Никман, СбСт, 354. Няма съмнение, .., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво. Б. Йонова и др., Б, 49-50. • Обр. Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и „способен“ да изрази вибрациите на въображението и тънкостите на мисълта език. Н. Хайтов, П, 47. Тя [поезията] прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети, .., чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат. Бл. Димитрова, Лав., 78.
— От лат. vibratio през фр. vibration.
ВИБРИО`Н м. Микробиол. Бактерия с форма на спирално извита подвижна пръчица, живееща във водата, почвата и в житните организми, някои от видовете на която предизвикват заболявания у човека, рибите и насекомите. Холерен вибрион.
— Фр. vibrion.
ВИБРИ`РАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Физ. В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм; трептя. Машината започна да вибрира. М. Иванов, КБВ, 3. Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът. Ч. Шинов, БС, 21.
2. Прех. Правя да трепти нещо.
3. Прех. Строит. Уплътнявам бетон чрез вибрация.
4. Непрех. Муз. За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. Гласът ми вибрира. вибрирам се страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време, отколкото е необходимо за изпълване на порите. Д. Христов, СПМ, 393.
— От лат. vibro ’трептя’ през нем. vibrieren.
ВИБРИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вибрирам. Компактността на бетона се постига чрез вибриране, с честота от 2500 до 12000 вибрации в минута. НТМ, 1961, кн. 7, 22.
ВИБРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с трептене, има отношение към трептене, вибриране, напр. вибробетон, вибробетонен, виброелемент, виброграма, виброизолатор, виброизмерителен, виброконструкция и др.
— Лат. vibro ’трептя’.
ВИБРОБЕТО`Н, мн. няма, м. Строит. Вид бетон с високо качество, уплътнен чрез вибриране.
ВИБРОБЕТОНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вибробетонджия. В един дъждовен ден преди пет месеца на производствената база пристигна мургав младеж .. Изпратиха го във вибробетонджийската бригада. ВН, 1961, бр. 3006, 2.
ВИБРОБЕТОНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Вибробетонист.
ВИБРОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Строит. Прил. от вибробетон; вибробетонов. Широко приложение намират и вибробетонните конструкции, които се получават от цимент, затвърдял при трептене. Хим. IX кл, 48. Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми вибробетонни елементи. ОФ, 1956, бр. 3554, 1.
ВИБРОБЕТОНИ`СТ м. Работник, който се занимава с изработване, приготвяне на вибробетон. За пример на строежа могат да се посочат работниците от обекта на ремонтно-механичния завод, вибробетонистите от строителната база, изкопчиите от жилищния комплекс. ВН, 1960, бр. 2818, 2.
ВИБРОБЕТОНИ`СТКА ж. Жена вибробетонист.
ВИБРОБЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Строит. Вибробетонен.
ВИБРОГРА`МА ж. Физ. Графическо изобразяване на вибрации.
