Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/168“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>ни ставаше вече ясно. Безредното отстъпление на първите ни дружини, .., критическата минута, когато, още малко усилие — и турците са щели да вземат височините над селото.</i> Й. Йовков, Разк. II, 147. <i>— Ние търсихме да се срещнем со Сулейман паша. Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — … — а срещу нас безбройна турска войска.</i> Д. Талев, ПК, 687. <i>— Кой се бие? — Кой още не знаете ли? Войската с масловци .. Два пъти я взимат вече нашите и я отстъпват.</i> Кр. Велков, СБ, 100. <i>Взехме ний Тива свещена, славния град Етионов.</i> А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 17. |
| − | + | 15. <i>Разг.</i> Придобивам, спечелвам (власт, награда и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа) или при спортно състезание. <i>Той му обясни, че те си имат партия, .. че те се организират, защото само организирани, дисциплинирани и стегнати ще вземат властта.</i> Г. Караславов, СИ, 127. <i>Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, .., разтласка, разпсува, сплаши противниците, и вземе избора.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. <i>С тая последна победа ние се класирахме на пето място в турнира — по-добре, отколкото на олимпиадата в Хелзинки, на която взехме седмо място.</i> П. Вежинов, ДМ, 72. <i>— Но днес ще взема първенство в стрелбата, / награда най-голяма ще спечеля.</i> Д. Стоевски, ВТ (превод), 151. | |
| − | + | 16. <i>Разг.</i> Оженвам се, омъжвам се за някого. <i>Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе .. Нима никой не вижда, че Найден не е предишният? От сватбата насам не са го видели в кръчма да влезе.</i> К. Петканов, ОБ, 201. <i>Магдалина казала: — Ще взема оня, който ме изведе на върха на Самодивските скали.</i> Елин Пелин, Съч. I, 106-107. <i>— Аз чух какво ти каза баща ти… Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не.</i> Й. Йовков, Б, 81. | |
| − | + | 17. <i>Разг.</i> В съчет. със същ. <em>изпит</em>, <em>матура</em> и под. Успешно издържам. <i>Той разправи колко умна била и как взела всичките си изпити с отличие.</i> Д. Кисьов, Щ, 306. <i>Боян още не бе взел последните си изпити и постоянно й разправяше, че усилено учи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 170. <i>Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за Медицинския факултет.</i> Д. Димов, Т, 20. | |
| − | + | 18. <i>Разг.</i> В съчет. със същ. <em>автобус</em>, <em>влак</em>, <em>трамвай</em>, <em>самолет</em> и под. Качвам се на някакво превозно средство. <i>Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 193. <i>Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол…</i> Ем. Манов, БГ, 19. <i>На връщане не взе трамвай. Искаше да походи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 227. | |
| − | + | 19. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> С обстоят. пояснение. Изминавам, преминавам известно разстояние, път обикн. по определен начин или за определено време. <i>Той е сиромах човек, назначен отскоро, още не е спечелил за кон и затуй разстоянието от града до тук и обратно, по трийсет километра насам и нататък, го взема пеш.</i> Й. Йовков, ПГ, 74. <i>Той кимна на постовия пред бившето полицейско управление, който му застана мирно, и изтича по стълбите, като вземаше стъпалата по три наведнъж.</i> Ем. Манов, ДСР, 64. <i>Сръчната и опитна шофьорка умело вземаше завоите, загледана устремено напред.</i> К. Калчев, СТ, 29. <i>И изведнъж сякаш виждам сред зеленината, .. — паметник .. После колата взима с леко свистене завоя и видението изчезва.</i> П. Вежинов, НС, 55. <i>Пътят до там беше три часа, той го взе за девет.</i> Й. Йовков, ВАХ, 192. <i>Да бяхме здрави, до вечерта можехме да стигнем в Кюстендил, но ние едва взимаме по два километра в час.</i> Л. Стоянов, X, 125. | |
| − | + | 20. <i>Разг.</i> В съчет. със същ. <em>път</em>, <em>посока</em> и обикн. следващо нареч. или същ. с предл. <em>за</em>, <em>към</em>. Тръгвам, насочвам се към определено място или в определена посока. <i>Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци, па взеха пътя за насам…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. <i>Няколко минути по-късно, преоблечен в окъсани селски дрехи, .., Кондарев благополучно се измъкна по дола и взе пътя към града.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 347. <i>Теодосий се поспря на това място, сякаш се двоумеше кой път да вземе, ала в това време му се счуха два гласа, които приказваха отвъд стената.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 277. // <i>Непрех. Разг.</i> С предл. <em>по</em>, <em>през</em>. Тръгвам, насочвам се, за да мина през някъде. <i>— Васко, заминавай, аз ще излича всички следи .. Вземай по ракитака.</i> З. Сребров, Избр. разк., 36. <i>Излязох от Княжево към 9 ч. и взех през боровата гора.</i> П. Делирадев, В, 265. <i>Лазо погледна след него и взе по една пряка и стръмна уличка надолу към воденицата.</i> Ил. Волен, МДС, 134. <i>— Аз ще взема тук през ливадите — по-пряко.</i> Елин Пелин, Съч. II, 164. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | IV, 347. <i>Теодосий се поспря на това място, сякаш се двоумеше кой път да вземе, ала в това време му се счуха два гласа, които приказваха отвъд стената.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 277. // <i>Непрех. Разг.</i> С предл. по, през. Тръгвам, насочвам се, за да мина през някъде. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 21. В съчет. със същ. <em>вид</em>, <em>форма</em>, <em>характер</em> и под., обикн. с някакво определение. Приемам, придобивам друг вид, изменям се по някакъв начин. <i>Умилението изчезна от лицето на отец Никодим. Той взема строг вид.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 43. <i>Най-сетне след общите фрази разговорът взе по-конкретна форма.</i> Д. Димов, ОД, 32. <i>И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение.</i> Й. Йовков, Разк. II, 184. <i>Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни.</i> П. Незнакомов, МА, 30. <i>И ако работите не бяха взели скоро един обрат, който не се чакаше ни от нас, ни от турците, колцина от</i> | ||
Текуща версия към 20:35, 18 юни 2014
ни ставаше вече ясно. Безредното отстъпление на първите ни дружини, .., критическата минута, когато, още малко усилие — и турците са щели да вземат височините над селото. Й. Йовков, Разк. II, 147. — Ние търсихме да се срещнем со Сулейман паша. Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — … — а срещу нас безбройна турска войска. Д. Талев, ПК, 687. — Кой се бие? — Кой още не знаете ли? Войската с масловци .. Два пъти я взимат вече нашите и я отстъпват. Кр. Велков, СБ, 100. Взехме ний Тива свещена, славния град Етионов. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 17.
15. Разг. Придобивам, спечелвам (власт, награда и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа) или при спортно състезание. Той му обясни, че те си имат партия, .. че те се организират, защото само организирани, дисциплинирани и стегнати ще вземат властта. Г. Караславов, СИ, 127. Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, .., разтласка, разпсува, сплаши противниците, и вземе избора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. С тая последна победа ние се класирахме на пето място в турнира — по-добре, отколкото на олимпиадата в Хелзинки, на която взехме седмо място. П. Вежинов, ДМ, 72. — Но днес ще взема първенство в стрелбата, / награда най-голяма ще спечеля. Д. Стоевски, ВТ (превод), 151.
16. Разг. Оженвам се, омъжвам се за някого. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе .. Нима никой не вижда, че Найден не е предишният? От сватбата насам не са го видели в кръчма да влезе. К. Петканов, ОБ, 201. Магдалина казала: — Ще взема оня, който ме изведе на върха на Самодивските скали. Елин Пелин, Съч. I, 106-107. — Аз чух какво ти каза баща ти… Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не. Й. Йовков, Б, 81.
17. Разг. В съчет. със същ. изпит, матура и под. Успешно издържам. Той разправи колко умна била и как взела всичките си изпити с отличие. Д. Кисьов, Щ, 306. Боян още не бе взел последните си изпити и постоянно й разправяше, че усилено учи. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за Медицинския факултет. Д. Димов, Т, 20.
18. Разг. В съчет. със същ. автобус, влак, трамвай, самолет и под. Качвам се на някакво превозно средство. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол… Ем. Манов, БГ, 19. На връщане не взе трамвай. Искаше да походи. М. Грубешлиева, ПИУ, 227.
19. Прех. и непрех. Разг. С обстоят. пояснение. Изминавам, преминавам известно разстояние, път обикн. по определен начин или за определено време. Той е сиромах човек, назначен отскоро, още не е спечелил за кон и затуй разстоянието от града до тук и обратно, по трийсет километра насам и нататък, го взема пеш. Й. Йовков, ПГ, 74. Той кимна на постовия пред бившето полицейско управление, който му застана мирно, и изтича по стълбите, като вземаше стъпалата по три наведнъж. Ем. Манов, ДСР, 64. Сръчната и опитна шофьорка умело вземаше завоите, загледана устремено напред. К. Калчев, СТ, 29. И изведнъж сякаш виждам сред зеленината, .. — паметник .. После колата взима с леко свистене завоя и видението изчезва. П. Вежинов, НС, 55. Пътят до там беше три часа, той го взе за девет. Й. Йовков, ВАХ, 192. Да бяхме здрави, до вечерта можехме да стигнем в Кюстендил, но ние едва взимаме по два километра в час. Л. Стоянов, X, 125.
20. Разг. В съчет. със същ. път, посока и обикн. следващо нареч. или същ. с предл. за, към. Тръгвам, насочвам се към определено място или в определена посока. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци, па взеха пътя за насам… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Няколко минути по-късно, преоблечен в окъсани селски дрехи, .., Кондарев благополучно се измъкна по дола и взе пътя към града. Ем. Станев, ИК III и IV, 347. Теодосий се поспря на това място, сякаш се двоумеше кой път да вземе, ала в това време му се счуха два гласа, които приказваха отвъд стената. Ст. Загорчинов, ДП, 277. // Непрех. Разг. С предл. по, през. Тръгвам, насочвам се, за да мина през някъде. — Васко, заминавай, аз ще излича всички следи .. Вземай по ракитака. З. Сребров, Избр. разк., 36. Излязох от Княжево към 9 ч. и взех през боровата гора. П. Делирадев, В, 265. Лазо погледна след него и взе по една пряка и стръмна уличка надолу към воденицата. Ил. Волен, МДС, 134. — Аз ще взема тук през ливадите — по-пряко. Елин Пелин, Съч. II, 164.
21. В съчет. със същ. вид, форма, характер и под., обикн. с някакво определение. Приемам, придобивам друг вид, изменям се по някакъв начин. Умилението изчезна от лицето на отец Никодим. Той взема строг вид. Елин Пелин, Съч. IV, 43. Най-сетне след общите фрази разговорът взе по-конкретна форма. Д. Димов, ОД, 32. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение. Й. Йовков, Разк. II, 184. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Незнакомов, МА, 30. И ако работите не бяха взели скоро един обрат, който не се чакаше ни от нас, ни от турците, колцина от
