нас щяха да се върнат да видят пак майките си, жените си? К. Величков, ПССъч. I, 40-41.
22. Прен. Разг. С обстоят. пояснение. Възприемам, схващам нещо по някакъв начин. Вълчан се обижда, но взема работата на шега. Й. Йовков, Ж 1945, 107. — Вие сте просто кълбо от възбудени нерви. И никакви драми днес. — Драми ли?… Какви? .. — Просто ще вземате нещата от смешната им страна. Д. Димов, Т, 682-683. Баранов, който взе думите на Гогов като намек за негодността на полицията, го погледна с присвити, зли очи. X. Русев, ПС, 40. Царю, / не вземай думите ми за обида: / пусни ме — виждаш сам, да си отида, / така ще бъде по-добре за нас. Г. Райчев, ЕЦ, 30. — Кой е този господин, например? — попита градоначалникът, като още не знаеше как да вземе Беровичовите думи. Ив. Вазов, Съч. IX, 161. — Уплашил ли си се, или пък… — Както искате го вземете. Д. Кисьов, Щ, 295.
23. С предл. за. Възприемам, смятам някого или нещо погрешно за някакъв или за някой друг, нещо друго. Понякога ме обхващаше желание да тръгна самичка, да се изкача до хълма, да надникна там… Но какво би казали хората — ще ме вземат за луда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 158. Който идеше отвън и гледаше непобутнатите крайни къщи, щеше да вземе града за цял и невредим. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. Отзад косата й беше подстригана високо и всеки би я взел за момче, ако не бяха нежните женствени черти на лицето й и тънкият й звънлив глас. К. Калчев, ЖП, 43. Пуснали ромеите вълк в кошарата, а овчарите го взели за куче. А. Дончев, СВС, 169. Кончето му — едно от онези дребни добичета, дето ги яха най-вече раята и отдалеко ще вземеш за магаре — ситнеше пъргаво под лекия товар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 15. — Ами хубаво гледай, да не вземеш Керванджийката за Зорницата! Й. Йовков, ВАХ, 23.
24. В съчет. със същ. решение, участие, поука и под. означава извършване или осъществяване на действието, което се съдържа в значението на съществителното: Вземам решение — решавам. Поради голямата си обич към нея [Росинка] и постоянния страх, че може да бъде разкрита и арестувана, Евгени бе взел решение, след като се оженят, да я отклони от политическата борба. Д. Ангелов, ЖС, 268. Вземам участие — участвам. Арестувани били много други сеновчани, които взели участие в нападението на чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 302. Вземам връзка — свързвам се. Пълничкият, с много бели ръце приятен полковник стои в студената щабна стая, слуша разсеяно как разпалват малката тенекиена печка и чака телефонистът да вземе връзка с щаба на дивизията. П. Вежинов, ВР, 110. Вземам поука — поучавам се. – Деца сте вий, деца! Живота ще очука / и вас, — тогава вий ще вземете поука /от него. П. П. Славейков, Съч. III, 293. Вземам преднина (аванс) — изпреварвам. Той скоро взе преднина над гонителите си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131. Състезателите от белгийския отбор [колоездачи] атакуваха силно и заминаха напред, като постепенно взеха чувствителен аванс. ВН, 1958, бр. 2131, 3.
25. С предл. под и в съчет. със същ. наблюдение, покровителство, ръководство. Започвам да извършвам действието, което се съдържа в значението на съществителното. Илия Саваков телефонира лично на кметовете и полицейските участъци в Подгоровския, .. и Свиленишкия райони незабавно да пръснат секретни постове .. и да вземат под наблюдение всички горски пътеки, овчарски къшли и преходи. Д. Ангелов, ЖС, 374. На Ванко изведнъж се стори, че нейната къса история за уволнения й баща е някак си особено трогателна, .. и с неочаквано рицарско великодушие я взе във въображението си под свое покровителство. Кр. Велков, СБ, 36. Веднъж Стан намина у лелини си Петкини и поръча пак на старата да идва по-често у тях и да наглежда Елка .. Появи се и стринка й Витаница. Те взеха младата невяста под своите майчински грижи: съветваха я и утешаваха. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147. Когато узна за изпъждането на малкия си приятел от родната къща, бай Михал дълго мисли за неговата съдба .. И той реши да прибере Бенко при себе си, да го вземе под своя закрила. Ал. Бабек, МЕ, 25.
26. Разг. Със съюз да и следв. гл. означава начало на действието, изразявано от втория глагол: почвам, започвам. Кирияк Стефчов размени няколко поздравления с глава, ..; кръстоса крака и взе да гледа намусено — високомерно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68. — Този човек не ми се харесва твърде — каза дядо Гено на Сарандовица — много взе да пие. Й. Йовков, ВАХ, 22. — Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин, Съч. I, 39. Започна се висок и непринуден говор. И аз отново вземам да си играя, да се закачам, да се смея. Т. Влайков, Пр I, 71. Затвори, че взе да става студено. П. Тодоров, И I,135.
27. Разг. Обикн. в пов., със съюз да, че и следв. гл. За подканване да се извърши действието, изразявано от втория глагол; хайде. Еньо разбра, че там нейде ще е скътал парите си. — Че вземи да си купиш, едцо палто! — посъди го строго Еньо. Й. Йовков, ЖС, 9-10. И на, вземи, че бръкни, когато щеш, в кесията й — злато с шепа, моля ти се. Ал. Константинов, Съч. I, 203. — Добре бе, свате, — казва старият учител, — щом смяташ, че парите не са всичко на тоя свят, вземи, че прибери ти младите при себе си и ги гледай! Св. Минков, РТК, 171.
