ни ставаше вече ясно. Безредното отстъпление на първите ни дружини, .., критическата минута, когато, още малко усилие — и турците са щели да вземат височините над селото. Й. Йовков, Разк. II, 147. — Ние търсихме да се срещнем со Сулейман паша. Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — … — а срещу нас безбройна турска войска. Д. Талев, ПК, 687. — Кой се бие? — Кой още не знаете ли? Войската с масловци .. Два пъти я взимат вече нашите и я отстъпват. Кр. Велков, СБ, 100. Взехме ний Тива свещена, славния град Етионов. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 17.
15. Разг. Придобивам, спечелвам (власт, награда и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа) или при спортно състезание. Той му обясни, че те си имат партия, .. че те се организират, защото само организирани, дисциплинирани и стегнати ще вземат властта. Г. Караславов, СИ, 127. Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, .., разтласка, разпсува, сплаши противниците, и вземе избора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. С тая последна победа ние се класирахме на пето място в турнира — по-добре, отколкото на олимпиадата в Хелзинки, на която взехме седмо място. П. Вежинов, ДМ, 72. — Но днес ще взема първенство в стрелбата, / награда най-голяма ще спечеля. Д. Стоевски, ВТ (превод), 151.
16. Разг. Оженвам се, омъжвам се за някого. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе .. Нима никой не вижда, че Найден не е предишният? От сватбата насам не са го видели в кръчма да влезе. К. Петканов, ОБ, 201. Магдалина казала: — Ще взема оня, който ме изведе на върха на Самодивските скали. Елин Пелин, Съч. I, 106-107. — Аз чух какво ти каза баща ти… Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не. Й. Йовков, Б, 81.
17. Разг. В съчет. със същ. изпит, матура и под. Успешно издържам. Той разправи колко умна била и как взела всичките си изпити с отличие. Д. Кисьов, Щ, 306. Боян още не бе взел последните си изпити и постоянно й разправяше, че усилено учи. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за Медицинския факултет. Д. Димов, Т, 20.
18. Разг. В съчет. със същ. автобус, влак, трамвай, самолет и под. Качвам се на някакво превозно средство. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол… Ем. Манов, БГ, 19. На връщане не взе трамвай. Искаше да походи. М. Грубешлиева, ПИУ, 227.
19. Прех. и непрех. Разг. С обстоят. пояснение. Изминавам, преминавам известно разстояние, път обикн. по определен начин или за определено време. Той е сиромах човек, назначен отскоро, още не е спечелил за кон и затуй разстоянието от града до тук и обратно, по трийсет километра насам и нататък, го взема пеш. Й. Йовков, ПГ, 74. Той кимна на постовия пред бившето полицейско управление, който му застана мирно, и изтича по стълбите, като вземаше стъпалата по три наведнъж. Ем. Манов, ДСР, 64. Сръчната и опитна шофьорка умело вземаше завоите, загледана устремено напред. К. Калчев, СТ, 29. И изведнъж сякаш виждам сред зеленината, .. — паметник .. После колата взима с леко свистене завоя и видението изчезва. П. Вежинов, НС, 55. Пътят до там беше три часа, той го взе за девет. Й. Йовков, ВАХ, 192. Да бяхме здрави, до вечерта можехме да стигнем в Кюстендил, но ние едва взимаме по два километра в час. Л. Стоянов, X, 125.
20. Разг. В съчет. със същ. път, посока и обикн. следващо нареч. или същ. с предл. за, към. Тръгвам, насочвам се към определено място или в определена посока. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци, па взеха пътя за насам… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Няколко минути по-късно, преоблечен в окъсани селски дрехи, .., Кондарев благополучно се измъкна по дола и взе пътя към града. Ем. Станев, ИК III и IV, 347. Теодосий се поспря на това място, сякаш се двоумеше кой път да вземе, ала в това време му се счуха два гласа, които приказваха отвъд стената. Ст. Загорчинов, ДП, 277. // Непрех. Разг. С предл. по, през. Тръгвам, насочвам се, за да мина през някъде. — Васко, заминавай, аз ще излича всички следи .. Вземай по ракитака. З. Сребров, Избр. разк., 36. Излязох от Княжево към 9 ч. и взех през боровата гора. П. Делирадев, В, 265. Лазо погледна след него и взе по една пряка и стръмна уличка надолу към воденицата. Ил. Волен, МДС, 134. — Аз ще взема тук през ливадите — по-пряко. Елин Пелин, Съч. II, 164.
21. В съчет. със същ. вид, форма, характер и под., обикн. с някакво определение. Приемам, придобивам друг вид, изменям се по някакъв начин. Умилението изчезна от лицето на отец Никодим. Той взема строг вид. Елин Пелин, Съч. IV, 43. Най-сетне след общите фрази разговорът взе по-конкретна форма. Д. Димов, ОД, 32. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение. Й. Йовков, Разк. II, 184. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Незнакомов, МА, 30. И ако работите не бяха взели скоро един обрат, който не се чакаше ни от нас, ни от турците, колцина от
