Page:RBE Tom2.djvu/164

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


в резултат на взаимодействие между две или няколко вещества, сили, явления и под. Като едно от най-големите обобщения в химията периодичният закон и периодичната система на Менделеев са от основно значение за разбиране взаимоотношенията между елементите и тяхното диалектическо единство. Хим. XI кл, 17.

2. Взаимно отношение между лица, организации, държави, класи. И най-ученият съдия може по-малко да разбере особеностите на еснафските взаимоотношения от най-простия еснафин. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. И образът на Елена става възела на конфликтните взаимоотношения в пиесата. И. Остриков, ППА, 60. Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се уплитам в тях. К. Калчев, ПИЖ, 59. Най-често животинският свят служи на писателя само като външна форма за разкриване на обществени взаимоотношения. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.


ВЗАИМОПО`МОЩ, -щта`, мн. -и, ж. Книж. Помощ, която си оказват взаимно, един на друг лица, организации, държави и под. По този начин върху принципа на балканската взаимопомощ и солидарност Каравелов изнася косвено идеята за дунавска федерация. Ив. Унджиев, ВЛ, 156. — В раздела „нравствени ценности“ всички пътници пишат: .., взаимопомощ и състрадание. И Й. Попов, ИЖП, 54. Така например особено характерни за българския народ са сърдечността, дружелюбието, взаимопомощта и най-вече гостоприемството. Мор. пр VIII кл, 14.


ВЗАИМОПРИТЕГА`ТЕЛНИ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се притеглят. Взаимопритегателни сили.


ВЗАИМОСВЪ`РЗАНИ само мн., прил. Книж. Които са свързани един с друг, помежду си, взаимно. Изпаряването на вода в атмосферата и образуването на облаците са две взаимосвързани явления.


ВЗАИМОСВЪ`РЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Книж. Качество на взаимосвързани. Убедително, вълнуващо и органично се преплитат националната гордост с историческата взаимосвързаност на мечти и съдби у двата .. народа. Ив. Спасов, БС, 10.


ВЗАИМОСПОМАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. мн. Които се подпомагат помежду си; взаимноспомагателни.

Взаимоспомагателна каса. Доброволна организация, имаща за цел да оказва парична помощ на своите членове със средства, набирани предимно от вноски на членовете й. Оставаше ми да намеря парите. Мъжът ми е учител по физкултура в техникума. От тяхната взаимоспомагателна каса взехме петстотин лева. Н. Антонова, Н, 59.


ВЗАИМОУНИЩОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Взаимно унищожение. Колкото повече хората опознават действието на ядрената енергия върху живия организъм, толкова повече ще нарастват и силите на мира, които няма да позволят тя да бъде употребена за взаимоунищожение. Вл. Андреев, АЕ, 62.


ВЗАИМОУЧЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Учение, преподавано по взаимоучителния метод.


ВЗАИМОУЧИ`ЛИЩЕН. -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който се отнася до училище, в което се преподава по взаимоучителния метод.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Учител, който преподава по взаимоучителния метод; алилодидактик.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан с определена система на обучение, използвана през Възраждането, характеризираща се с това, че по-напредналите, по-добрите ученици помагат на учителя в процеса на преподаването; алилодидактически, взаимноучителен. Априлов и Палаузов добре разбирали, че модерното училище преди всичко се нуждае от модерна методика и затова изпратили високо начетения българин Неофит Бозвели в Букурещ, за да изучи взаимния начин на обучение ( .. ) и да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език. Й. Радичков и др., ГСП, 113. Явно беше, че ще затворим училището за два дни, раздадохме домашни упражнения, впрегнахме и взаимоучителната метода. Д. Бегунов, 4ОД, 55. Взаимоучителен метод. Взаимоучително училище.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от взаимоучител.

— Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЗАИ`МСТВАМ и ВЗАИ`МСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Заимствам. Прамайката на изкуството е самата Природа. Заедно със своите стихии Дъжда, Слънцето и Вятъра — тя е негова първа свещенослужителка. И те не са еклектици, взаимствували от асировавилонското, гръцкото и египетското изкуство, защото от тия изкуства тогава нямало нито помен. Н. Стефанова, РП, 89.


ВЗАИ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от взаимствам; взаимствуване, заимстване, заимствуване.


ВЗАИ`МСТВУВАМ. Вж. взаимствам.


ВЗАИ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Заимствуване, заимстване, взаимстване. „Глухотата направи моята биография не много интересна — пише по-късно Циолковски, — понеже тя ме лиши от общуване с хората, от наблюдения и взаимствуване“. Матем., 1965, кн. 1, 1.