ВЗАХАРЯ` СЕ. Вж. взахарявам се.
ВЗАХАРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; взахаря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Захаросвам се. Сладкото се е взахарило.
ВЗАХАРЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от взахарявам се; захаросване.
ВЗБУНЯ` СЕ. Вж. взбунявам се.
ВЗБУНЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; взбуня` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Разбунтувам се. Увещаха велможите княз Ивана, .., да поиска от народа престола .. Ала народът дочу — и хареса метежа. И взбуниха се тълпите: — свой цар искаха. Н. Райнов, КЦ, 42.
2. Развълнувам се. Чъртаят се сребърни линии / по взбунено тъмно море. Н. Лилиев, ПН, 26. В студений мрак задуха тежък вятър. / .. / Тогава се показа в мрака светла ръка — аз всичко чувствувах, ала / не виждах нищо — и посегна тя / към мене — и като че ли сърце ми / преста да бий и укроти се мойта / кръв взбунена. К. Христов, ПХ (превод), 29.
ВЗБУНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взбунявам се.
ВЗВЕРЯ`. Вж. взверявам.
ВЗВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; взверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Правя някого да заприлича на звяр, унищожавам човешките му качества; озверявам (Ст. Младенов, БТР), взверявам се, взверя се страд.
ВЗВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; взверя` се св., непрех. Остар. 1. Ставам като звяр, изгубвам човешките си качества; озверявам се (Н. Геров, РБЯ).
2. Разлютявам се, разярявам се като звяр (Н. Геров, РБЯ).
ВЗВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взверявам и от взверявам се.
ВЗВОД, взво`дът, взво`да, мн. взво`дове, м. 1. Воен. Войскова единица, която е съставна част на рота, батарея и др. По-късно цялата тълпа войници се строи на взводове и потегли през Витоша за София. К. Петканов, МЗК, 269. По същото време Бойко бил назначен за подофицер на тежкокартечен взвод, а другите за командири на отделения. Сл. Трънски, Н, 481. Майорът се обърна и изкомандува на един взвод войници да застанат по дължината на оградата с пушки в ръце. В. Геновска, СГ, 275. Взводът зае още един ред къщи и продължи да се промъква напред. В ляво и дясно другите взводове на ротата бяха също влезли в селото и сега фланговете пламтяха. П. Вежинов, ВР, 7. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 79.
2. Само членувано и обикн. ед. Разг. Войниците от тази единица. — А знаете ли вие, че аз мога ей сега да ви арестувам? — изкрещя Каулбарс. В това време, .., в двора изскочиха няколко взвода, командувани от българи. С. Радев, ССБ I, 399. В неделя цял ден взводът се весели. △ Взводът възнегодува.
— Рус. взвод.
ВЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до взвод. Казаха ни да преминем във взводни колони и да се прикрием в гората. Й. Йовков, Разк. II, 111. Когато стана съвсем очевидно, че немците ще контраатакуват, той събра в заслона взводните командири. П. Вежинов, ВР, 16. Ротният командир и след него четирмата взводни офицери минават покрай нас. Л. Стоянов, X, 24.
2. Като същ. взво`ден (взводния<т>), обикн. членувано м. Командир на взвод. Бай Марин и другарят му са от първия кадър на полка, участвували са в сраженията при Люле Бургас и Чаталджа, и взводният храни към тях особено благоволение. Л. Стоянов, X, 11. — Ами такова, господин поручик, взводният каза, че ако се вдигне мъглата, могло да се захване бой… Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Всяка сутрин взводният прави проверка дали е почистено оръжието… Кр. Григоров, Н, 94.
ВЗГЛЯД, взгля`дът, взгля`да, мн. взгля`дове, м. Остар. Книж. 1. Възглед. — Това значи, господин Груев, да имаш мироглед, .. Да имаш здрави убеждения и взглядове. Д. Талев, ГЧ, 266. Може би възхищението на представителите към сяко нещо, което имаше за цел да спомогне на святото дело, подействува на Соколовите взглядове. З. Стоянов, ЗБВ I, 422-423. Удивляваше ме с правдивите взглядове, които изказваше по всичките предмети, за които ставаше дума в дългите ни разговори. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 563.
2. Вид, изглед на нещо. Това село по веселото си местоположение, по пъстрия си взгляд привлича множество любопитни хора. Лет., 1869, 129.
— Рус. взгляд.
ВЗЕ. Диал. Съкр. инф. от вземам. Не мога взе пари назаем.
ВЗЕ`МА. Вж. вземам и взимам.
ВЗЕ`МАМ и ВЗИ`МАМ, -аш, несв.; взе`ма, -еш, мин. св. взех и (диал.) взема`х, прич. мин. св. деят. взел и (диал.) взема`л, прич. мин. страд. взет, св., прех. 1. Поемам нещо с ръка. Онбашият взе карабината на игумена, прегледа я внимателно, като всеки страстен стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. В същия миг дотърча Нона, засмя се, поблагодари на Галчева, задето беше стоял при коня, качи се и взе юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 13. Божаница вземаше шишето и жадно пиеше. Елин Пелин, Съч. III, 23. След това гостенките една по една оставиха ръкоделието си и с грациозни движения почнаха да взимат от сладкишите и да пият
