с карбидите и така са се образували въглеводородите — основното градиво на живота. Д. Пеев, ЖДП, 9-10. Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните. ВН, 1958, бр. 2275, 4.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействам; взаимодействуване.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат, т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие. Физ. VII кл, 47. Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения. Ив. Богданов, СП, 164. Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове. ВН, 1958, бр. 2127, 4. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор. Хим. IX кл, 1950, 48.
2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук. В. Мутафчиева, КВ, 105.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. взаимодействам.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействувам; взаимодействане.
ВЗАИМОЗАВИ`СИМОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообусловеност. Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията. НТМ, 1961, кн. 11, 29. Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно. ТД, 1971, бр. 7, 1.
ВЗАИМОЗАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Способност, свойство за взаимно заменяне. Новата организация на заводите все повече се подчинява на стандартизацията и на принципа на взаимозаменяемост на машинните части. Маш. IX кл, 186.
ВЗАИМОЗАМЕ`НЯМ СЕ само мн., несв., непрех. Книж. Взаимно, един друг се заменяме.
ВЗАИМОЗАМЯ`НА, мн. взаимозаме`ни, ж. Книж. Взаимна замяна.
ВЗАИМОЗАЧИ`ТАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Взаимно зачитане, уважение между двама или повече души, зачитане един друг. Митрополитът на Влашко и Йоанициус не бяха пропуснали да създадат дух на някакво ефимерно равенство и взаимозачитане .. И все пак щеше да се наложи някой да взема пръв и сетне последен решения, другите да се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 300.
ВЗАИМОИЗГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи или представлява взаимна изгода; взаимноизгоден. Взаимоизгодна търговия. Взаимоизгодни отношения между народите.
ВЗАИМОИЗКЛЮ`ЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път .., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие на отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.
ВЗАИМОИЗТРЕБИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. в съчет с война — в който взаимно се убиват, унищожават. Взаимоизтребителна война.
ВЗАИМОИНДУКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. Който се отнася до взаимна индукция. Взаимоиндуктивен метод.
ВЗАИМОИНДУКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Коефициент на пропорционалност, който определя електродвижещото напрежение, индуктирано в един проводник при промяна на тока в съседен проводник.
ВЗАИМООБМЕ`Н м. Книж. Взаимен обмен. Йонният обмен се извършва между йони, които притежават еднакъв заряд. Този взаимообмен се извършва между йоните на разтвора и йоните на твърдото разтворимо вещество, което е в концгакт с разтвора. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8. Напоследък се извършва засилен взаимообмен на информация между двете служби.
ВЗАИМООБРА`ЗНО нареч. Рядко. Заемообразно. И започна търсенето на жито − .., навсякъде, където тя знаеше, че може да се почука. Брашното искаха взаимообразно. Н. Каралиева, Н, 140. И аз мисля още утре да заминеш за дезесето, да ни отпуснат семе за посев, взаимообразно. Ст. Даскалов, СЛ, 27.
ВЗАИМООБУСЛОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Взаимовръзка, взаимозависимост. Взаимообусловеност на явленията.
ВЗАИМООСИГУРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до взаимно осигуряване. Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса приема влогове. К, 1926, бр. 86, 4.
ВЗАИМООТНОШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. мн. 1. Отношение, създало се
