Page:RBE Tom2.djvu/162

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


„Цялата сутрин се бихме с брат ми“ глаголната форма „бихме се“ е взаимновъзвратна.


ВЗАИМНОЗАВИ`СИМИ само мн., прил. Книж. Които са зависими един от друг. Взаимнозависими величини.


ВЗАИМНОЗАМЕНЯ`ЕМИ само мн., прил. Книж. Които могат взаимно един друг да се заменят. Взаимнозаменяеми части.


ВЗАИМНОЗАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Способност за взаимно заменяне.


ВЗАИМНОИЗГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи, представлява взаимна изгода, полза; взаимоизгоден. Взаимноизгодна сделка. Взаимноизгодна търговия. Взаимноизгодни отношения.


ВЗАИМНОИЗКЛЮ`ЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; противоположни. Взаимноизключващи се хипотези.


ВЗАИМНОПЕРПЕНДИКУЛЯ`РНИ само мн., прил. Книж. Които са един на друг перпендикулярни. Взаимноперпендикулярни диаметри.


ВЗАИМНОПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Размяна на писма между две лица; кореспонденция. Ненамесените в делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им взаимнописание и на търговските им книги. ВП, 31.


ВЗАИМНОПРЕСИ`ЧАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се пресичат. Взаимнопресичащи се плоскости.


ВЗАИМНОСИМЕТРИ`ЧНИ само мн., прил. Книж. Които са симетрични един спрямо друг, помежду си. Взаимносиметрични фигури.


ВЗАИМНОСПОМАГА`ТЕЛНИ обикн. мн., прил. Книж. Взаимоспомагателни. Бързото възстановяване на индустрията и разрастването на взаимноспомагателните групи в селскостопанските области дадоха възможност за откриване на работа в индустрията, а през същото време освободиха и роботна ръка в селските области ОФ, 1950, бр. 1724, 3.


ВЗАИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност. Елин Пелин, Съч. V, 69. Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание? Д. Талев, ПК, 711. Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармонично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност. Ив. Вазов, Съч. XI, 64. Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност. К. Ламбрев, СП, 23.

2. Рядко. Съответствие, хармония между две или повече неща. Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност, .. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко. Ст. Чилингиров, РК, 8-9. Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята — / зарад взаимността на мислите с делата! П. П. Славейков, Събр. Съч. III,174.


ВЗАИМНОУЧЕ`НИЕ, мн. няма ср. Остар. Взаимоучение. В началото на 1834 год. отец Неофит, .., задължен бе да иде сам в Букурещ, дето, като довършева своите преводи, съвременно да изучи и методата на взаимноучението. П. Р. Славейков, ГУ, 12.


ВЗАИМНОУЧИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Взаимоучителен. Взаимноучителен метод. Взаимноучителни таблици. Взаимноучително училище.


ВЗАИМО-. Първа съставна част* на сложни думи със значение: взаимен, напр.: взаимодоверие, взаимоизгода, взаимоопазване, взаимоуважение, взаимообвързващи се.


ВЗАИМОВЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Влияние, което два или повече предмети си оказват помежду си. Неведението, с което половин християнство се е отнасяло към другата му половина, .., липсата на взаимовлияния — всичко това свършва до кръстоносните походи. В. Мутафчиева, ИКМ, 61. Наблюдават се безброй взаимовлияния на текста върху мелодията и обратно. НК, 1958, бр. 13, 6.


ВЗАИМОВРЪ`ЗКА ж. Книж. Всеобща връзка на предметите и явленията, осъществяваща се в процеса на изменение на материалния свят; взаимозависимост, взаимообусловеност. Общите математически теории ни позволяват основно да разберем взаимовръзката на явленията. Матем., 1966, кн. 5, 2.

ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАМ и ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. С предл. с. Намирам се във взаимодействие с нещо. Разтворената гасена вар взаимодействува с въглеродния двуокис от издишания въздух и бистрата варна вода се размътва. Хим. VII кл, 1965, 10. Голяма част от скалите взаимодействуват с водата при съприкосновение с нея. Измежду варовитите скали — варовиците и доломитите, .., постепенно се разтварят от водата. Р. Христов и др., Г, 162-163. Водата е взаимодействувала