ВЕЯ`Ч м. Мъж, който отвява зърнени храни. Една жена се отдели от реда на веячите, взе гребло и загриба зърното. К. Петканов, СВ, 130. И вятър подухне ли тихо от запад, / веячът с лопата подхвърли зърната, / и плявата в миг отлетява на облак, / а долу червена пшеница се стеле. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6.
ВЕЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за отвяване на зърно. Веячна машина.
ВЕЯ`ЧКА1 ж. Веялка. Баща му беше кмет, а той учител, но се занимаваше покрай това с овощарство, .., правеше кошери, шкафове и машини веячки. Елин Пелин, Съч. II, 114.
ВЕЯ`ЧКА2 ж. Жена веяч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЖИВЕ`Я СЕ. Вж. вживявам се.
ВЖИВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вживе`я се, -е`еш се, мин. св. вживя`х се, прич. мин. св. деят. вживя`л се, -а се, -о се, мн. вживе`ли се, прич. мин. страд. вживя`н, -а, -о, мн. вживе`ни, св., непрех. С предл. в. Вниквам дълбоко в нещо и го преживявам. Спомените бяха само спомени, колкото и да се вживяваше Дона в тях. Нямаше да се върне Велко при нея, нямаше да го види тя никога, нямаше да види и детето си. Д. Талев, И, 616. Но щом запя, той се вживя в песента и лицето му отново стана замечтано и скръбно, а очите му лъснаха от влага. И. Петров, НЛ, 228. Учителството му е дало възможност да се вживее в народния бит, да опознае своя народ — неговите добри и лоши черти, неговите творчески възможности. СбАСЕП, 7. Не е достатъчно актьорът само да запамети текста на една роля — той трябва да се вживее в нея, в цялата пиеса, в мислите на автора. Ст. Грудев, ББ, 44.
ВЖИВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вживявам се. Това преобразяване на лицето на актрисата не е било някаква тайна, а само способност, която се е раждала от проникновеното, дълбоко вживяване в душата на героинята. Ст. Грудев, ББ, 48.
ВЖИЛАВЯ` СЕ. Вж. вжилавявам се.
ВЖИЛАВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вжилавя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. 1. Ставам жилав. — Трифоне, човек забравя, разбираш ли? Ако не забравяме, по-бързо щяхме да се прекатурваме. А тъй от преминалото се вжилавяваме. М. Яворски, ХСП, 129.
2. Диал. Ставам як, здрав, силен (Н. Геров, РБЯ).
ВЖИЛАВЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вжилавявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЗАИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който по еднакъв начин проявяват, изпитват, извършват двама или повече души помежду си, един спрямо друг. Той мечтаеше за едно дружество, което щеше да направи от цялото село едно общо, голямо и многобройно семейство, и, .., наред с труда и грижите, щеше да цари в него изговорът, взаимното доверие и любовта. Й. Йовков, Ж 1945, 104-105. В общото нещастие, което ни свързваше, чувство на взаимно състрадание ни караше по ред да отстъпяме място на всички пред спасителните отверстия, отдето само една глътка от пресен въздух можеше да проникне в измъчените гърди. К. Величков, ПССъч. I, 32-33. — Аз искам офицерите и в моя полк да живеят във взаимно разбиране и уважение… П. Вежинов, ВР, 214. — Накратко ще кажа, че по решение на нашия таен комитет аз ида при вас като при общоприет български вожд, да предложа съдействие и взаимна помощ. Ст. Дичев, ЗС I, 380. — Домашният живот е възможен само с взаимни отстъпки, със справедливи отношения между съпрузите. Ив. Вазов, Н, 93. // Който по еднакъв начин засяга или се отразява на двама или повече души. Взаимна изгода. Взаимна облага. Взаимна полза.
◇ Взаимно училище. Истор. Светско начално училище, съществувало у нас през време на Възраждането, в което се е използвал взаимоучителен метод на преподаване. С подкрепата на други габровски търговци —.., той [Васил Априлов] открил през 1835 г. в Габрово първото българско взаимно училище .. Преподаването ставало на български език. Ист. X и XI кл, 123.
ВЗАИ`МНО. Нареч. от взаимен; един друг или един спрямо друг, един на друг, помежду си. Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети, сякаш взаимно измерваха силата на мускулите и плещите си. Й. Йовков, Ж 1945, 213. При тази декларация на посланиците на взаимно съперничещите си сили, .., се разкри възможност за дейно посредничество. Ст. Дичев, ЗС I, 205. После, когато чуха, че бе изгоряло цяло Дебрища, а нямаха никаква вест за Бориса, те и двамата замълчаха — дотам стигаха силите им, колкото да не подлютват взаимно раните си със страховете си и с лошите си мисли. Д. Талев, И, 601.
ВЗАИМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: взаимен; взаимо-, напр.: взаимноизбирателен, взаимноосигурителен, взаимноприемлив, взаимнорегулиращи се и др.
ВЗАИМНОВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грам. За глагол, глаголна форма или залог — при който вършителят и получателят извършват две еднакви, едновременно извършващи се действия. В изречението
