Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/162“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пението | + | <i>пението „Цялата сутрин се бихме с брат ми“ глаголната форма „бихме се“ е взаим-новъзвратна.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОЗАВЙСИМИ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са зависими един от друг. <i>Вза-имнозависими величини.</i> | + | <b>ВЗАИМНОЗАВЙСИМИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са зависими един от друг. <i>Вза-имнозависими величини.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМИ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които могат взаимно един друг да се заменят. <i>Взаимнозаменяеми части.</i> | + | <b>ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които могат взаимно един друг да се заменят. <i>Взаимнозаменяеми части.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Способност за взаимно заменяне. | + | <b>ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Способност за взаимно заменяне. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОИЗГОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който носи, представлява взаимна изгода, полза; взаимоизгоден. <i>Вза-имноизгодна сделка. Взаимноизгодна търговия. Взаимноизгодни отношения.</i> | + | <b>ВЗАИМНОИЗГОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който носи, представлява взаимна изгода, полза; взаимоизгоден. <i>Вза-имноизгодна сделка. Взаимноизгодна търговия. Взаимноизгодни отношения.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които се изключват един друг, взаимно; противоположни. <i>Взаимноиз-ключващи се хипотези.</i> | + | <b>ВЗАИМНОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които се изключват един друг, взаимно; противоположни. <i>Взаимноиз-ключващи се хипотези.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са един на друг перпендикулярни. <i>Взаимноперпендикулярни диаметри.</i> | + | <b>ВЗАИМНОПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са един на друг перпендикулярни. <i>Взаимноперпендикулярни диаметри.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОПИСАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Размяна на писма между две лица; кореспонденция. <i>Ненамесените е делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им вза-имнописание и на търговските им книги.</i> ВП, 31. | + | <b>ВЗАИМНОПИСАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Размяна на писма между две лица; кореспонденция. <i>Ненамесените е делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им вза-имнописание и на търговските им книги.</i> ВП, 31. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОПРЕСЙЧАЩИ СЕ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които взаимно, един друг се пресичат. <i>Взаимнопресичащи се плоскости.</i> | + | <b>ВЗАИМНОПРЕСЙЧАЩИ СЕ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които взаимно, един друг се пресичат. <i>Взаимнопресичащи се плоскости.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОСИМЕТРЙЧНИ само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са симетрични един спрямо друг, помежду си. <i>Взаимносиметрични фигури.</i> | + | <b>ВЗАИМНОСИМЕТРЙЧНИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са симетрични един спрямо друг, помежду си. <i>Взаимносиметрични фигури.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАИМНОСПОМАГАТЕЛНИ обикн. <i>мн., прил. Книж.</i> Взаимоспомагателни. <i>Бързото възстановяване на индустрията и разрастването на взаимноспомагателните групи в селскостопанските области дадоха възможност за откриване на работа в индустрията, а през същото време освободиха и ррботна ръка в селските области</i> ОФ, 1950, бр. 1724, 3. | + | <b>ВЗАИМНОСПОМАГАТЕЛНИ</b> обикн. <i>мн., прил. Книж.</i> Взаимоспомагателни. <i>Бързото възстановяване на индустрията и разрастването на взаимноспомагателните групи в селскостопанските области дадоха възможност за откриване на работа в индустрията, а през същото време освободиха и ррботна ръка в селските области</i> ОФ, 1950, бр. 1724, 3. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЗАЙМНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | + | <b>ВЗАЙМНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> |
1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. <i>Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност.</i> Елин Пелин, Съч. V, 69. <i>Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание?</i> Д. Талев, ПК, 711. <i>Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармо-нично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност.</i> Ив. Вазов, Съч. Й, 64. <i>Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност.</i> К. Ламбрев, СП, 23. | 1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. <i>Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност.</i> Елин Пелин, Съч. V, 69. <i>Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание?</i> Д. Талев, ПК, 711. <i>Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармо-нично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност.</i> Ив. Вазов, Съч. Й, 64. <i>Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност.</i> К. Ламбрев, СП, 23. | ||
2. <i>Рядко.</i> Съответствие, хармония между две или повече неща. <i>Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност,.. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко.</i> Ст. Чилингиров, РК, 8-9. <i>Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята</i> — / <i>зарад взаимността на мислите с делата!</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. П1,174. | 2. <i>Рядко.</i> Съответствие, хармония между две или повече неща. <i>Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност,.. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко.</i> Ст. Чилингиров, РК, 8-9. <i>Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята</i> — / <i>зарад взаимността на мислите с делата!</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. П1,174. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМНОУЧЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма <i>ср. Остар.</i> Взаимоучение. <i>В началото на 1834 гоо. отец Неофит,.., задължен бе да иде сам в Букурещ, дето, като довършева своите преводи, съвременно да изучи и методата на взаимноучението.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 12. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМНОУЧЙТЕЛЕН</b>,-лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Взаимоучителен. <i>Взаимноучи-телен метод. Взаимноучителни таблици. Взаимноучително училище.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМО-</b>. Първа съставна часта на сложни думи със значение: взаимен, напр.: взаимодоверие, взаимоизгода, взаимо-опазване, взаимоуважение, взаимооб-вързващи се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОВЛИЯНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Влияние, което два или повече предмети си оказват помежду си. <i>Неведението, с което половин християнство се е отнасяло към другата му половина,.., липсата на взаимо-влияния — всичко това свършва до кръстоносните походи.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 61. <i>Наблюдават се безброй взаимовлияния на текста върху мелодията и обратно.</i> НК, 1958, бр. 13, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОВРЪЗКА</b> <i>ж. Книж.</i> Всеобща връзка на предметите и явленията, осъществяваща се в процеса на изменение на материалния свят; взаимозависимост, взаи-мообусловеност. <i>Общите математически теории ни позволяват основно да разберем взаимовръзката на явленията.</i> Матем., 1966, кн. 5, 2. | ||
| − | + | <sub>ч</sub> РЗАИМОДЕЙСТВАМ и ВЗАИМО-ДЕИСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> С предл. с. Намирам се във взаимодействие с нещо. <i>Разтворената гасена вар взаимо-действува с въглеродния двуокис от изди-шания въздух и бистрата варна вода се размътва.</i> Хим. VII кл, 1965, 10. <i>Голяма част от скалите взаимодействуват с водата при съприкосновение с нея. Измежду варовитите скали — варовиците и доломитите,.., постепенно се разтварят от водата.</i> Р. Христов и др., Г, 162-163. <i>Водата е взаи-</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <sub>ч</sub> РЗАИМОДЕЙСТВАМ и ВЗАИМО-ДЕИСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> С предл. с. Намирам се във взаимодействие с нещо. <i>Разтворената гасена вар взаимо-действува с въглеродния двуокис от изди-шания въздух и бистрата варна вода се размътва.</i> Хим. VII кл, 1965, 10. <i>Голяма част от скалите взаимодействуват с водата при съприкосновение с нея. Измежду варовитите скали | ||
Версия от 18:52, 15 декември 2013
пението „Цялата сутрин се бихме с брат ми“ глаголната форма „бихме се“ е взаим-новъзвратна.
ВЗАИМНОЗАВЙСИМИ само мн., прил. Книж. Които са зависими един от друг. Вза-имнозависими величини.
ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМИ само мн., прил. Книж. Които могат взаимно един друг да се заменят. Взаимнозаменяеми части.
ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Способност за взаимно заменяне.
ВЗАИМНОИЗГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи, представлява взаимна изгода, полза; взаимоизгоден. Вза-имноизгодна сделка. Взаимноизгодна търговия. Взаимноизгодни отношения.
ВЗАИМНОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; противоположни. Взаимноиз-ключващи се хипотези.
ВЗАИМНОПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ само мн., прил. Книж. Които са един на друг перпендикулярни. Взаимноперпендикулярни диаметри.
ВЗАИМНОПИСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Размяна на писма между две лица; кореспонденция. Ненамесените е делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им вза-имнописание и на търговските им книги. ВП, 31.
ВЗАИМНОПРЕСЙЧАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се пресичат. Взаимнопресичащи се плоскости.
ВЗАИМНОСИМЕТРЙЧНИ само мн., прил. Книж. Които са симетрични един спрямо друг, помежду си. Взаимносиметрични фигури.
ВЗАИМНОСПОМАГАТЕЛНИ обикн. мн., прил. Книж. Взаимоспомагателни. Бързото възстановяване на индустрията и разрастването на взаимноспомагателните групи в селскостопанските области дадоха възможност за откриване на работа в индустрията, а през същото време освободиха и ррботна ръка в селските области ОФ, 1950, бр. 1724, 3.
ВЗАЙМНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност. Елин Пелин, Съч. V, 69. Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание? Д. Талев, ПК, 711. Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармо-нично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност. Ив. Вазов, Съч. Й, 64. Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност. К. Ламбрев, СП, 23.
2. Рядко. Съответствие, хармония между две или повече неща. Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност,.. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко. Ст. Чилингиров, РК, 8-9. Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята — / зарад взаимността на мислите с делата! П. П. Славейков, Събр. Съч. П1,174.
ВЗАИМНОУЧЕНИЕ, мн. няма ср. Остар. Взаимоучение. В началото на 1834 гоо. отец Неофит,.., задължен бе да иде сам в Букурещ, дето, като довършева своите преводи, съвременно да изучи и методата на взаимноучението. П. Р. Славейков, ГУ, 12.
ВЗАИМНОУЧЙТЕЛЕН,-лна, -лно, мн. -лни, прил. Взаимоучителен. Взаимноучи-телен метод. Взаимноучителни таблици. Взаимноучително училище.
ВЗАИМО-. Първа съставна часта на сложни думи със значение: взаимен, напр.: взаимодоверие, взаимоизгода, взаимо-опазване, взаимоуважение, взаимооб-вързващи се.
ВЗАИМОВЛИЯНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Влияние, което два или повече предмети си оказват помежду си. Неведението, с което половин християнство се е отнасяло към другата му половина,.., липсата на взаимо-влияния — всичко това свършва до кръстоносните походи. В. Мутафчиева, ИКМ, 61. Наблюдават се безброй взаимовлияния на текста върху мелодията и обратно. НК, 1958, бр. 13, 6.
ВЗАИМОВРЪЗКА ж. Книж. Всеобща връзка на предметите и явленията, осъществяваща се в процеса на изменение на материалния свят; взаимозависимост, взаи-мообусловеност. Общите математически теории ни позволяват основно да разберем взаимовръзката на явленията. Матем., 1966, кн. 5, 2.
ч РЗАИМОДЕЙСТВАМ и ВЗАИМО-ДЕИСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. С предл. с. Намирам се във взаимодействие с нещо. Разтворената гасена вар взаимо-действува с въглеродния двуокис от изди-шания въздух и бистрата варна вода се размътва. Хим. VII кл, 1965, 10. Голяма част от скалите взаимодействуват с водата при съприкосновение с нея. Измежду варовитите скали — варовиците и доломитите,.., постепенно се разтварят от водата. Р. Христов и др., Г, 162-163. Водата е взаи-
