Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/153“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше | + | <i>си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа.</i> М. Грубешлиева, ПП, 102. <i>Експертът не беше ял нищо през целия ден и сега вечеряше с апетит.</i> Д. Димов, Т, 516. <i>Не яде [учителката] нищо и не забеляза, че и Стела, и майка й почти нищо не вечеряха.</i> Ем. Коралов, ДП, 133. <i>След като вечерям, ще дойда у вас.</i> // <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> с предл. <em>с</em>. Храня се на вечеря с нещо, ям на вечеря нещо. <i>Трекя вечер вечерахме / три кокошки менгюшки.</i> Нар. пес., СбБрМ, 419. <i>Ще вечерям хляб и сирене.</i> <b>вечеря се</b> <i>безл.</i> <i>Във весело лятно време, в тези дълги дни, с биволски товарни кола, едвам за три дни са преминува тая простряна гора: там ще са пладнува, там ще са вечеря и там ще са нощува.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 26. <i>Полезно е да се вечеря рано.</i> |
| − | + | ◇ <b>С бога съм вечерял</b>. Сполучвам, успявам във всичко; имам късмет, върви ми. <i>— Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 208. <i>— С бога си вечеряла! — често й казваше тя. — Да вземеш такъв мъж — и с пари, и с уважение.</i> Т. Монов, СН, 147. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЧЕ`РЯНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вечерям. <i>Майката туряше трапезата под големи липови дървета, .., подир вечерянето тии пееха някои добри песни.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 23-24. <i>Тит, римският император, една вечер, на вечеряне ся усетил, че през него ден не бил направил никое добро на някого человека.</i> Пч, 1871, кн. 6, 88. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЧНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Много възрастен човек; столетник. <i>В селото ни само дядо Божил е вечник.</i> Н. Геров, РБЯ I, 201. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕЧНИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Вечност. | + | <b>ВЕЧНИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Вечност. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЧНИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Много възрастна жена; столетница. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без начало и без край във времето. <i>Материята съществува вечно.</i> // Без край, безкрайно във времето. <i>И във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. <i>Аз гледах и ми се струваше, че тия параходи, които изчезваха в морето и в нощта, никога няма да стигнат някакъв бряг, че те, подобно на тайнствените кораби-скитници в легендите, вечно ще странствуват, вечно ще търсят нещо изгубено и скъпо.</i> Й. Йовков, Разк. III, 59. <i>Вечно младият и нов ветрец, .., обираше аромат от всички треви.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 25. <i>Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. | ||
| − | + | 2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. <i>— И наистина, каква полза — каза си той, — вечно да рисувам картини на дребнави характери и души.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 3. <i>И все пак с всеки нов ден ставаше по-ясно, че тая безпътица и това бездействие не можеха да траят вечно. Не бяха те в нрава на Раковски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 247. <i>Много скръб, много грижи, много трудове и страдания причиних на родителите си с моето боледуване. Но вечно не можеше да върви все така. Най-после оздравях.</i> Д. Немиров, КБМ, 128. <i>Ще бъда вечно ваш приятел.</i> | |
| − | |||
| − | 2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. <i>— И наистина | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 3. Постоянно, по всяко време. <i>Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка, с лице, обсипано с лунички, и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета.</i> Д. Димов, Т, 73. <i>— Ти мъж ли си? Вечно без пари.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 150. <i>— За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 243. <i>Силно мургав, вечно намусен, с много сини очи, .., Таньо винаги въздействуваше подтискащо на събеседниците си.</i> Й. Вълчев, СКН, 109. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЧНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който винаги, постоянно притежава даден признак, напр.: <em>вечногорящ</em>, <em>вечнозелен</em>, <em>вечноклокочещ</em>, <em>вечномлад</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЧНОЗЕЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За растение — който е със зелени листа през всички годишни времена. <i>Понякога в покоя на Калето се втурваше хладен вятър, .. И само тъмните стари борове спокойно полюшваха вечнозелени върхове, сякаш недокоснати от годините, безразлични към суетата на времето.</i> Ем. Манов, ДСР, 5. <i>Почти целият Светогорски полуостров е покрит с буйна, вечнозелена растителност.</i> Пр, 1952, кн. 6, 38. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЧНОСНЕЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Книж.</i> Който винаги е покрит със сняг. <i>Изведнъж Гранада изплува в съзнанието му такава, каквато я познаваше от детинство: бели къщи с вътрешни дворове, .., вечноснежните върхове на Сиера Невада, които изпъкваха с ослепителен блясък.</i> Д. Димов, ОД, 44. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Филос.</i> Безкрайна продължителност на времето, на съществуването на света. | ||
| + | 2. Безкрайно съществуване във времето. <i>И през време на маршовете, .. всекиму се струваше, че е влязъл в една вечност, която като че не е имала начало, нито ще има край.</i> Й. Йовков, Разк. III, 21. <i>Защото Унамуно е безпокоен дух. Той вечно търси. Стреми се да надникне отвъд живота. Да победи смъртта и да придобие вечност.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 145. <i>А ти, Кавказ, другар небесен, / над скъпа памет тъжен бдиш, / и тихо,</i> | ||
Текуща версия към 17:12, 11 юни 2014
си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Експертът не беше ял нищо през целия ден и сега вечеряше с апетит. Д. Димов, Т, 516. Не яде [учителката] нищо и не забеляза, че и Стела, и майка й почти нищо не вечеряха. Ем. Коралов, ДП, 133. След като вечерям, ще дойда у вас. // Прех. и непрех. с предл. с. Храня се на вечеря с нещо, ям на вечеря нещо. Трекя вечер вечерахме / три кокошки менгюшки. Нар. пес., СбБрМ, 419. Ще вечерям хляб и сирене. вечеря се безл. Във весело лятно време, в тези дълги дни, с биволски товарни кола, едвам за три дни са преминува тая простряна гора: там ще са пладнува, там ще са вечеря и там ще са нощува. Ил. Блъсков, ПБ II, 26. Полезно е да се вечеря рано.
◇ С бога съм вечерял. Сполучвам, успявам във всичко; имам късмет, върви ми. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя. К. Петканов, ЗлЗ, 208. — С бога си вечеряла! — често й казваше тя. — Да вземеш такъв мъж — и с пари, и с уважение. Т. Монов, СН, 147.
ВЕЧЕ`РЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вечерям. Майката туряше трапезата под големи липови дървета, .., подир вечерянето тии пееха някои добри песни. П. Бобеков, БВК (побълг.), 23-24. Тит, римският император, една вечер, на вечеряне ся усетил, че през него ден не бил направил никое добро на някого человека. Пч, 1871, кн. 6, 88.
ВЕЧНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Много възрастен човек; столетник. В селото ни само дядо Божил е вечник. Н. Геров, РБЯ I, 201.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧНИНА` ж. Диал. Вечност.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧНИ`ЦА ж. Диал. Много възрастна жена; столетница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ЧНО нареч. 1. Без начало и без край във времето. Материята съществува вечно. // Без край, безкрайно във времето. И във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Аз гледах и ми се струваше, че тия параходи, които изчезваха в морето и в нощта, никога няма да стигнат някакъв бряг, че те, подобно на тайнствените кораби-скитници в легендите, вечно ще странствуват, вечно ще търсят нещо изгубено и скъпо. Й. Йовков, Разк. III, 59. Вечно младият и нов ветрец, .., обираше аромат от всички треви. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 27.
2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. — И наистина, каква полза — каза си той, — вечно да рисувам картини на дребнави характери и души. Ив. Вазов, Съч. X, 3. И все пак с всеки нов ден ставаше по-ясно, че тая безпътица и това бездействие не можеха да траят вечно. Не бяха те в нрава на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Много скръб, много грижи, много трудове и страдания причиних на родителите си с моето боледуване. Но вечно не можеше да върви все така. Най-после оздравях. Д. Немиров, КБМ, 128. Ще бъда вечно ваш приятел.
3. Постоянно, по всяко време. Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка, с лице, обсипано с лунички, и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета. Д. Димов, Т, 73. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Елин Пелин, Съч. IV, 150. — За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Силно мургав, вечно намусен, с много сини очи, .., Таньо винаги въздействуваше подтискащо на събеседниците си. Й. Вълчев, СКН, 109.
ВЕЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който винаги, постоянно притежава даден признак, напр.: вечногорящ, вечнозелен, вечноклокочещ, вечномлад.
ВЕ`ЧНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е със зелени листа през всички годишни времена. Понякога в покоя на Калето се втурваше хладен вятър, .. И само тъмните стари борове спокойно полюшваха вечнозелени върхове, сякаш недокоснати от годините, безразлични към суетата на времето. Ем. Манов, ДСР, 5. Почти целият Светогорски полуостров е покрит с буйна, вечнозелена растителност. Пр, 1952, кн. 6, 38.
ВЕ`ЧНОСНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който винаги е покрит със сняг. Изведнъж Гранада изплува в съзнанието му такава, каквато я познаваше от детинство: бели къщи с вътрешни дворове, .., вечноснежните върхове на Сиера Невада, които изпъкваха с ослепителен блясък. Д. Димов, ОД, 44.
ВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Филос. Безкрайна продължителност на времето, на съществуването на света.
2. Безкрайно съществуване във времето. И през време на маршовете, .. всекиму се струваше, че е влязъл в една вечност, която като че не е имала начало, нито ще има край. Й. Йовков, Разк. III, 21. Защото Унамуно е безпокоен дух. Той вечно търси. Стреми се да надникне отвъд живота. Да победи смъртта и да придобие вечност. Б. Шивачев, Съч. I, 145. А ти, Кавказ, другар небесен, / над скъпа памет тъжен бдиш, / и тихо,
