в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш! Т. Траянов, П, 130. Море! Навяваш дивни мисли ти! / На вечността си образ ти велик. Ем. Попдимитров, СР, 95.
3. Обикн. в съчет. с цял: а) Много продължителен период от време (според субективното виждане на някого). След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност. П. Вежинов, НС, 152. — Цяла вечност не сме излизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година! А. Наковски, МПП, 161.
б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. К. Петканов, ДЧ, 160. Минаха се две минути — цяла вечност! М. Марчевски, П, 202. Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност. Д. Спространов, ОП, 47. Тези минути на очакване бяха за мене вечност.
4. Рел. и поет. Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. Земете вий за сетен път / целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.
◇ Отминавам / отмина (отлитам / отлетя) във вечността. Книж. Преставам да съществувам.
Преселвам се / преселя се (отивам / отида) във вечността. Книж. Ритор. Умирам. Хаджиев. О-хо-хо!… Докато той си отиде, докато умре баща му… Мария. Ах, татко, не говори така. Хаджиев. Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123.
ВЕ`ШАЛО, мн. -а`, ср. Диал. Бесилка, бесило; весило, вешило. На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат. Нар. прик., СбНУ XV, 86-87.
ВЕ`ШАМ, -аш, несв., прех. Диал. Веся. вешам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вешам и от вешам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕШИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; вешало, весило. Прекара го на Качан клисура / и тамо йе вешила направил, / и на Марко тогай казуваше: / — Фала тебе, Марко Кралевичи, / те тие са вешила за тебе! Нар. пес., СбНУ XLIII, 82.
ВЕЩ, вещта`, мн. ве`щи, ж. 1. Филос. Цялостна и относително устойчива част от материалния свят, която съществува обективно, вън от нас и независимо от нас и се отразява в нашето съзнание; предмет.
2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. Едни бяха излезли само с едни дрехи на гърба, други натоварени с разни завивки, покъщнини и дрипели, често даже — с най-непотребни вещи, грабнати в бързината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 165-166. Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки. Г. Белев, КР, 98-99. Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ… едно саханче да направиш… Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е — посочи той с две ръце гърдите си. Д. Талев, ЖС, 100.
3. Само мн. Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се залови да нарежда вещите си за път. Й. Йовков, ЧКГ, 209. Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела, .., напусна дома на Стева Петрович. Д. Дичев, ЗС I, 621. — Отзарана при мене дойдоха две разплакани момиченца от седми отряд. На едното изчезнало пуловерчето, а на другото — гребенчето .. А вие, другари, пазете вещите си, оглеждайте се. Цв. Ангелов, ЧД 128.
4. Разш. Само мн. Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. Качих се и аз, и тръгнахме към хана, дето бяха вещите ми. Т. Влайков, Съч. II, 53.
ВЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е много добре подготвен, много добре осведомен в някаква област; компетентен. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието — рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец!… Т. Влайков, Съч. III, 37. Старият кръчмар, който познаваше много добре материалното положение на всички проходчани и който се смяташе за много вещ в търговските работи, зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. Коритаров кимна с глава: — Хм! До повърхността има не по-малко от петдесет метра. Толкова дълбока римска галерия не съм срещал. — Говореше бавно, като вещ в тия работи и другите го слушаха внимателно. X. Русев, ПЗ, 274. // Който е
