ВЕЧЕ`РНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни със сравнително едри, обикн. бели, розови или червени цветове, които вечер се разтварят, а сутрин се затварят. Hesperis martonalis.
ВЕЧЕ`РНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерня2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕЧЕ`РНИК4, мн. няма, м. Диал. Вечерно сватбено хоро.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕЧЕ`РНИНА ж. Остар. Вечерня1. Те не рачиха да дойдат на училището при събранието, а решават в църква .. да почнат вечернината. АНГ I, 482. Ний отидохме в училището за вечернина, защото беше събота този ден. М. Кънчев, В, 261.
ВЕЧЕ`РНИЦА1, мн. няма, ж. Народно название на планетата Венера, когато се явява вечер на запад по-рано от другите звезди и е най-светла. Мръкна се сякаш изведнъж и на небето над побледнелия запад, като едър скъпоценен камък, огря вечерницата. Й. Йовков, ВАХ, 154. Слънцето залязва, свечерява се. Над селото се показва ранила вечерница. П. Тодоров, Събр. пр II, 212. Бе съвсем тъмно. До преди час ниско на запад светеше вечерницата — необикновено едра и светла. П. Вежинов, ДБ, 196-197. Вечернице, най-ранна и най-бяла, / най-хубава сред всичките звезди, / нали ти дълги векове си гряла / над моя край, над моите деди? Л. Даскалова, СТ, 24.
ВЕЧЕ`РНИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещерица2, вещица2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧЕРНИ`ЦИ само мн. Диал. Хоро, което жетварите играят късно след вечеря.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕЧЕ`РНИЧКА ж. Умал. от вечерница1. Бръкни, момльо, извади пръстен, ладото ладо. / .. / Сама звезда вечерничка. Нар. пес., СбВСт, 178.
ВЕЧЕ`РНЯ1 ж. Църковна служба, която се извършва привечер. На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Долетя камбанен звън — камбаната на „Свети Климент“ призоваваше християните на вечерня. Д. Спространов, ОП, 190. От една черква долитаха тихите песни на вечернята и Бори отиде да запали свещ. Й. Вълчев, СКН, 15. Клепалото пропя необичайно настойчиво за вечерня. Ст. Даскалов, ВМ, 56. Преди да звъннат утринна, звъниха за вечерня, / преди да чуя сватбени, надгробни чух слова… Е. Багряна, ВС, 66.
ВЕЧЕ`РНЯ2 ж. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерник3.
ВЕЧЕРО`М нареч. Диал. По вечерно време, вечер; вечери. У три гнезда — три славея, .., / едън пойе вечером. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16.
ВЕЧЕ`РЯ ж. 1. Последното хранене вечер преди заспиване. Отначало вечерята вървеше тихо, чинно, без много разговори. Й. Йовков, Ж 1945, 111. След вечеря докторът отиваше в познати семейства, дето до късно играеше на карти. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Да бехме поканили и ние учителката на един обед или вечеря… Ама с тая наша теснотия… нема къде да се завъртим толкова люде… Д. Талев, ПК, 213. Преди да си отидат посланиците на Дигил хана, Чоки им даде тържествена вечеря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 105. Кратка вечеря, длъг живот. Н. Геров, РБЯ I, 121.
2. Храна, която се яде вечерно време. Дяконът, с връзка дрехи и вечеря под мишница, мина напред през заспалия двор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Лила седяла около огнището и готвила вечеря. Л. Каравелов, Съч. II, 65. Набързо приготвената вечеря бе покрита с вестник на масата в кухнята. Кр. Кръстев, К, 165. — Ако не бях се нахранил у вас, тази нощ от глад щях да пукна. Джена, мойта хубостница, не ми сложи вечеря, защото бяха вече я изяли. К. Петканов, ДЧ, 32. Скоро донесе топла вечеря, подире се залови* да направи мехлем. Ст. Марков, ДБ, 64.
3. В съчет. с предл. по, до. Времето, когато се вечеря. — Да си отпочинем, Стайко, че да поемем пак към лозята. Знаеш: по вечеря най-много пакости стават. Ц. Церковски, ТЗ, 117. От зори та до вечеря, / от неделя до година — / с тъпан време се измеря / ден по деня до амина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 94. Мързеливите по вечеря се разработват. Н. Геров, РБЯ I, 121.
◇ През море ти (му, й) вечеря. Диал. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далеч от нас (обикн. при опасение от някаква болест). И ето че доде лошото, сполетя я тежката напаст. Като от невиделица доде тя, — през море й вечеря! Т. Влайков, Съч. II, 229. — Оная лошотия, дето бе го нагазила тогава, през море й вечеря, мина му слава богу, скоричко му мина. Т. Влайков, Съч. II, 64. — Е… като не искаш да ни попееш — върви си! През море ти вечеря! — рече Пелинко. Елин Пелин, Съч. I, 25.
ВЕЧЕ`РЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Храня се вечерно време. Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. III, 100. Наца не
