Василев, Л, 28. От вечер на вечер. С всяка измината вечер. Лагерът от вечер на вечер ставаше все по-тих. к. Ламбрев, СП, 45. От сутрин до вечер и (разг.) от заран до вечер.
През целия ден непрекъснато, непрестанно. Аз зная едно — човек се е родил дом да събира и от сутрин до вечер да работи. К. Петканов, МЗК, 70. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града. От сутрин до вечер стените и стъклата на прозорците му се тресяха от неспирния грохот на минаващи камиони, омнибуси, трамваи, товарни коли и мотоциклети. Св. Минков, РТк, 53. Мълчаливо се мяркаха там жътвари от заран до вечер. Елин Пелин, Съч. I, 74.
ВЕЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който е свързан с вечер (в 1 знач.). Тишина и благодат царуваше в тоя омаен вечерен час на морния ден. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 62. И ето, на самия връх, на фона на червеното вечерно небе, сред виелицата на куршумите,.., забелязвам офицер. И. Йовков, Разк. И, 138. Ведрото небе още светлееше,.., ала от пълните с вода трапища от сенчестите долища се надигаше синкава, хладна вечерна мъгла. Д. Талев, ЖС, 8. Слънцето клонеше на залез.. В това време от една тиха, потънала във вечерно спокойствие селска улица се зададе един човек с тояга, малко приведен. А. Каралийчев, С, 243. // Който става, извършва се вечер. По площада и по Станционния булевард шумеше пъстра тълпа, излязла на вечерна разходка. Д. Ангелов, ЖС, 49. Над гората се носеше камбанен звън — започваше вечерната служба. Улиците гъмжаха от народ. Цели семейства, чистичко облечени, отиваха на черква. В. Геновска, СГ, 108. Извед-наж, долу в полето, отново изви войнишка тръба: дружината, стануваща на лагер, се викаше на вечерна проверка. БР, 1931, кн. 7, 219. Вечерна забава. И Чиито занимания се извършват вечер. Вечерен университет. Вечерно училище. Вечерна гимназия.
2. За облекло — който е предназначен за тържества, уреждани вечер; официален. Трето — и двамата бяха облечени елегантно, но мъжът не носеше обувки, а някакви бели, меки пантофки, съвсем домашни наглед, които никак не подхождаха на безупречния му вечерен тоалет. Др. Асенов,
СВ, 20. Те са виждали по филми как край такива маси седят богаташи във вечерни облекла, как горят стари сребърни свещници и яденето се поднася от слуги във фракове. Б. Йосифова, БЧМ, 200. Асен видя, че Виолета бе обута с нови вечерни обувки. Д. Кисьов, Щ, 398.
О Вечерно пиле. Диал. Прилеп (Н. Геров, РБЯ).
ВЕЧЕРИ нареч. Диал. По вечерно време, вечер; вечером. Вечери., гората стихваше и нощта със своите странни видения дебнешком нахлуваше в нея. Елин Пелин, Съч. II, 56.
ВЕЧЕРИНА ж. Диал. Вечер. Вее ден той седел и вардел;.., а дури к вечерината му се приспало, та задремал. СбКШ, 52.
ВЕЧЕРИНА ж. Диал. Събиране, забава, веселба на моми и момци след обикновеното хоро.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЕЧЕРЙНКА ж. Вечерна литературно-музикална и танцова забава. На една вечеринка, в късните часове на нощта, когато веселието достига най-неудържимите си и буйни поривц, цлади хора запяха една позната песен. Й. Йовков, Разк. III, 75. От няколко дни те [учителите] готвеха вечеринка — щяха да представят "Службогонци” от Вазов. Г. Караславов, СИ, 48. Вечеринката още не беше започнала, но край стените, по наредените един до друг столове седяха млади жени и майки с дъщерите си в очакване на танците и хората, въртяха се млади мъже. Ем. Станев, ЙКI и II, 210. Във Воден поради липса на театрален салон артистите дават в едно от кафенетата вечеринка с декламации, песни, откъси от пиесите и музикални изпълнения, изнесени от оркестъра на Щрос. Ст. Грудев АБ, 80.
ВЕЧЕРИЦА ж. Диал. Умал. от вечеря; вечеричка, вечерка. Мама ще рече да се не трудят да готвят, че тя е донела вечери-ца. Т. Влайков, Съч. И, 210.
ВЕЧЕРИЧКА ж. Умал. от вечеря. Още повече [Христо] бе стегнал колана. И съветваше: "Малка вечеричка — дълга живе-ячка." Хр. Бръзицов, БК, 51.
ВЕЧЕРКА ж. Диал. 1. Умал. от вечеря; вечерица, вечеричка.
2. Седянка. Има майка мила щерка, / та я пусти на вечерки / да ми вязе шарен гергев. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ 1,120.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧЕРНИК1, мн. няма, м. Лек, прохладен вятър, който духа привечер през лятото. Беше доста късно след пладне, но слънцето пламтеше още високо над хоризонта — дълъг беше августовският ден. И беше още горещо, макар да полъхваше час по час подранил вечерник. Д. Талев, ПК, 368. С хладния повей на вечерника прилетя позната песен. Цв. Ангелов, ЧД, 10. От юг повяваше тих вечерник и във въздуха трептеше упоителният мирис на пролетна зеленина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 69. В спокойния и равен шум от гласовете на хората и от вика на животните,., и в тихия, едва усещан полъх на вечерника., лежеше безгрижно успокоение. Ст. Загорчинов, ДП, 121. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / помръкна морно слънце над сънни лесове, / и вечерник засвири в крайбрежната тръстика, / развеял цветни билки и златни класове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42.
