год. той умря от глад всред браилското кафене .. Вечна ти памят, учителю благий. НБ 1876, бр. 44, 174. За едничка и сама награда на техните благородни души, .., да извикаме от все сърце ..: Вечна ви памят, безсмертни мъже! Ч, 1871, бр. 12, 364.
Вечная памят. Църк. Като завършек в молитва за покойник — пожелание да се помни завинаги. Зинал е гроб — .. / .. / Ето че гръмна и хора черковен: / „Вечная памят!“ Повтори, потрети. / Тихи ридания. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 265.
Вечно жилище; вечен дом. Ритор. Гроб. Сега мнозина от ония, които го [отец Матея] обичаха като баща и учител .., прииждаха да се простят с него и да го изпратят до вечното му жилище. Д. Марчевски, ДВ, 96. Кога умирал някой, балсамиросвали му тялото и полагали го във великолепни гробници, които наричали вечни домове. Й. Груев, КВИ (превод), 4.
За (на) вечни времена. Книж. Завинаги. — Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (..), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството… (Вади от плика един стар, пожълтял малък портрет). Ст. Л. Костов, Г, 81. Тя му поръча свирка в един далечен град .. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281.
Заспивам вечен сън. Книж. Умирам. Минаха години. Мъдрецът, с очи на дете, заспа вечен сън на бреговете на широката Ока. И. Спасова, ЧК (превод), 167.
ВЕ`ЧЕР, -та`, ж. и (остар.) м. 1. Част от денонощието от залез слънце до настъпването на нощта, до полунощ. Най-хубави са вечерите. Още като се мръкне, небето се изясня и по синьозеления свод затрептяват нашите едри добруджански звезди. И. Петров, НЛ, 7. Поп Лука влезе в къщи навъсен и сърдит, какъвто бе през цялата вечер. Елин Пелин, Съч. I, 129. В тая септемврийска вечер, прибрали-неприбрали овършаното жито, мнозина потърсиха скритото си оръжие, попрегледаха го. В. Геновска, СГ, 316. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С 1946, 87. В този приятен майски вечер .. в Преслав произхождаше нещо необикновено. В. Друмев, НФ, 7. Той крачел назад и напред и с тих глас декламирал, но не от онова, .., от старото и познатото, но нещо ново, нещо за тоя вечер, чудния тоя вечер, който бил последният от неговия [на Ботйов] мирен и рабски живот. З. Стоянов, ХБ, 288. Утрото е по-мъдро от вечерта. Погов.
2. Със съгл. и несъгл. опред. Вечерно тържество, посветено на някакво събитие, паметна дата, на заслужили в някаква област лица и под. По едно време смиреният Бодимир взе да ми носи съобщения: — Лельо, мама каза, че в читалището има литературна вечер. Тя те моли да отидеш. Н. Стефанова, ОС, 100. Спомни си и литературно-музикалните вечери, които учителите им устройваха. Д. Спространов, С, 200.
3. Като нареч. Само ед. а) Нечленувано. По времето от залез слънце до настъпването на нощта; по вечерно време. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем — движение и глъчка около параходите, .. А вечер — ония малки кръчми по крайбрежието, в които всякога има пържена риба. Й. Йовков, Разк. II, 21. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари. Елин Пелин, Съч. I, 74. Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори / и тъжовна аз го слушах той да пее и говори. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Утром работи`, денем почивай, вечер поспивай. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 189. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта на същото денонощие, когато се извършва дадено действие, става нещо. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. III, 100. Още вечерта, след ревизията, той се върна смазан и неохотно продума, като виждаше с какви очи го гледа: „Завлекли са ме търговците“. Ст. Даскалов, БМ, 42. Време ми остаяше доста, за да ида дотам и да се върна вечерта в столицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта и да си вземем билети за вечерта. Ал. Константинов, БГ, 8. Вечерът, като си легна Еленка да спи, Иванчо ся помоли на майка си да ся поразговори, за което той обичаше. Псих. 1861, 30.
◇ Бъдни вечер.* 1. Вечерта срещу Коледа (Рождество Христово). 2. Диал. Вечерта срещу Нова година (срещу Василовден) и срещу Богоявление (кръщение Христово, Водици).
Да живееш от Бъдни вечер до Коледа. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Още малко време да си жив, скоро да умреш.
Добър вечер и (рядко) добра вечер. Поздрав при срещане вечер. — Ще вървите мирно по улиците и щом срещнете по-възрастен човек, ще го поздравите с добър вечер. Д. Талев, ПК, 240. — Добър вечер, — поздрави мъжът, към трийсет и пет годишен човек. Кр. Григоров, Н, 173. — Добра ти вечер, Момчиле, и вам, братя, — издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 419.
Заран-вечер. Диал. Цвете, което вечер се разтваря, а сутрин се свива; чадърче, поветица.
Лека (приятна) вечер и (диал.) добра вечер. Пожелание при раздяла вечерно време. Драганов: Желая ви всичко най-хубаво! Стамен: Хайде, че хората и гости ще имат! (Сбогува се). Иван: Да вървим! .. Лека вечер! (Излиза). О.
