Page:RBE Tom10.djvu/887

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Мълчалив, намръщен, необщителен човек; немтурник.

НЕМТУРИЦА ж. Диал. Немица, немач-ка, немтурка.

— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕМТУРКА ж. Диал. 1. Няма жена; не-мачка, немица, немтурица. Сгледниците се помъчили да поведат разговор да видят кол/со им сече пипето, ама сестрите все мълчали като немтурки. Ст, 1968, бр. 1180, 3.

2. Мълчалива, намръщена, необщителна жена; немтурица.

НЕМТУРНИК, мн. -ци, м. Диал. Нем-тур. Никога в живота си бай Мито Парма-кът не е бивал тъй весел, шеговит и разго-ворлив. Истина, бай Миню не е като съседа си Гоиш темерут и немтурник, но не пък и такъв, какъвто го виждаме днес. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 237.

НЕМТУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до немтур и до немтурка.

НЕМТУРСКИ нареч. Диал. Като немтур, като немтурка. Ако мя милуваш, милу-вай, / ако не, право си ми кажи; / не ми дохо-дяй немтурски, / със главата наведена,/ със очите ничкосани. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 286.

НЕМУ. Вж. той.

НЕМУЗИКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е лишен от музикални способности. Докато трае обеда или вечерята, няколко издраскани плочи разплитат серпантини от хрипкави звуци, в които и най-немузикалното ухо долавя познати мелодии и арии от Кармен и Тоска. Св. Минков, ДА, 10. Немузикален човек.

2. В който липсва звучност, музикалност, мелодика. Строгият към езика и чувствителният към отсенките на словото Яворов, непременно е видял поставената тук не на място дума „неприветно“ .., както и непоетичните, немузикални изрази "взор " и „позор“. М. Кремен, РЯ, 135.

НЕМУЗИКАЛНО. Нареч. от немузикален. То и някои други си подсвиркваха разни чуждинци, но .. те бяха просто чираци, само мънкаха и заекваха немузикално. А Кънчо .. бавно им улавяше чалъма и ритъма и като ги засвиреше, не ти трябва ни магнитофон, нито грамофон. Сп. Йончев, Cj 38.

НЕМУЗИКАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на немузикален. Написано [стихотворението] в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и не-музикалност на нашия език, твърдения давани от чужденците, като пишеха за нова България. Ив. Вазов, Съч. II, 61.

НЕМЦОЙКА ж. Остар. Немкиня.

Едно стихотворение на немски език, като сравнява характера на французойките .. и на немцойките, в народнолюбетвото си най-подир изкарва превъзходен над сичките женския характер на немцойките. Г, 1863, бр. 10, 80.

НЕМЦОЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Нем-кинче. И не мисли, че изкушения не съм имал в Женева .., аз забелязах на масата за ядене едно живо, усмихнато, русичко нем-цойче. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 384.

НЕМЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете (обикн. момче) от немска народност; германче.

2. Млад немец; германче. Па я дават [Янин-ка] много надалеко, / надалеко, чак у Немска земня. / Она вика, та не ще да иде: /.. / Йотговори немче младоженче: / „Мълчи, мълчи, убава Янинко!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 400.

НЕНАБЛЮДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е наблюдателен. И се чудя, как може тая стара и болна жена да се усмихва и да ме гали с такава нежност, каквато не съм предполагал, че ще притежава. Нима е възможно да съм бил толкова ненаблюдателен през нашето тъжно и тягостно съжителство? С. Таджер, ПНМ, 202. Виктор беше наистина удивително ненаблюдателен, никога не му беше съвсем ясно какво става около него. П. Вежинов, ЗНН, 29.

НЕНАВЙДЯ. Вж. ненавиждам.

НЕНАВЙЖДАМ, -аш, нес в/, ненавидя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. нена-видял, -а, -о, мн. ненавидели, св., прех. Изпитвам ненавист, силна омраза към някого или нещо; мразя. Той [А. Страшимиров] дълбоко обичаше народа из низините, скърбеше по неговия тежък живот и затова ненавиждаше всички, които се ползуваха от невежеството на масите, за да правят кариера или да трупат богатства. СбАСЕП, 46. Той ненавиждаше страхливците, ненавиждаше и себе си, когато се хванеше и в капка страхливост. Т. Монов, СН,

229. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 130. Отначало този охранен ковач му беше неприятен, но сетне започна и да го мрази. А сега, като го видя да се разпорежда тук като някакъв началник, той го ненавидя от цялата си душа. Г. Караславов, ОХ III, 531. Отбягвай от злите хора, нагледвай добрите и ненавиждай пороците. П. Р. Славейков, СК,

106. ненавиждам се, ненавидя се страд., възвр. и взаим. Ненавижда са от много / до-бродетелний човек. Т. Шишков, Ч, 1870, бр.

3, 83. Ния беше чужда жена и как би се осмелил той да дигне открито поглед към нея! Тя беше жена на тоя човек до него, най-близкия му другар .. Тук никой не бе разбъркал живота му, а сам бе се заплел й се ненавиждаше за своята греховна cmpacrri. Д. Талев, ПК, 711-712. Двете семейства не