подвикваха, роди своето нежно и немощно теленце. Ем. Станев, ПЕГ, 95-96. Человек, който по телесний си състав е много по-немощен от много видове животни, посредством знанието добива една сила, която нямат накуп всички лъвове, слонове, тигри и всичките най-силни зверове. И. Тонджо-ров, Лет., 1872, 158. „Ако и да съм немощен и болен, отговорил Кирил, но аз ща да ида в моравската земя с голяма радост.“ КМБП, 49.
2. Който няма възможност, не е в състояние да направи нещо, да се справи с нещо; безсилен, безпомощен, слаб. Бурята изригна като вулкан .. Рибарите гледаха немощни и посърнали. А. Каралийчев, ПС I, 155-156. Духовенството .. стоеше немощен зрител пред стихийността на нравствената поквара. Ив. Вазов, Съч. XIII, 132. Ако възрастните не могат да знаят всичко в съвършенство, то се види, че детинската възраст е още по-немощна да усвои и да проумее всичкото учение. Н. Бончев, Съч. I, 70.
3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо; безсилен, безпомощен. Гласът му [на Григория] отново се извиси и заеча, ала немощна старешка кашлица го разтърси и той замлъкна, борейки се със своя недъг. Ст. Загорчинов, ДП, 223. През стената, в стаята на малката хазайка, се чуваше песен. Пееше момиченце с тънко немощно гласче. Вл. Полянов, ПП, 63. Той беше се затворил горе, в стаята си, .. вслушваше се тръпен към стаята на родилката, чиито немощни степания вече не достигаха до слуха му и полудяваше от страшното съзнание, че той е неин убиец. Г. Райчев, Избр. съч. I, 149. Той вървеше бавно, с несигурни, немощни qm^nKii, подкрепян от своя син или внук. И. Йовков, Разк. III, 94.
4. Прен. Който е слабо развит. Понеже е още слабо и немощно [българското учение], затова .. то иска да са подкреплява и почита повече. Р. Попович, X, 83.
5. Прен. Който се проявява в слаба, ниска степен; слаб. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. Елин Пелин, Съч. II, 139. Но тия тъй немощни и болезнени звукове криеха една кд-варна сила, носеха със себе си смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 138. Тя го гледаше право в очите и щастливо се смееше .. По тялото на майстора преминаха немощни тръпки и той се облегна на зида. Ил. Волен, БХ, 58.
6. Като същ. немощнижт> м.у немощ-ни<те> мн. Немощен, безсилен човек. — С що ще се борим ние, немощните, срещу силните; худородните и унижените срещу ви-сокородните; безумните срещу мъдрите? Ст. Загорчинов, ДП, 461.
НЕМОЩНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Немощ, телесна слабост, безсилие, болест. Покрай тебе да се найдам, / измет нещо да ти сторам / на твоята немощница. Нар. пес., СбНУ 111,71.
НЕМОЩНО нареч. Без физически или духовни сили; безсилно. Старецът немощно се беше опрял о стената на изкопа, трепереше и виеше като куче. П. Славински, ПЩ, 369. Тя глухо, немощно извика, изпъна тялото си, олюля се веднъж-дваж във въздуха .. и .. падна на пода. П. Михайлов, ПЗ,
183. Като се защищаваше немощно, тя слабо извика: „Не ме докосвай!“ Славянинът се отстрани и сви ръцете си зад гърба, като че ли се боеше от тях. Ст. Загорчинов, ЛСС, 115.
НЕМОЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на немощен; немощ, слабост, безсилие, отпадналост. Виж, немощност на твоя трон царува, / под сълзите на всички знамена, / а глутница от парии пирува / над мършата на царствена страна! Т. Траянов, Съч. III, 150.
НЕМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до немец й до Германия (Немско). В търговската част на града имаше толкова много немски войници и военни коли, .., сякаш това не беше български град, а немски военен лагер. Д. Ангелов, ЖС, 11. Смаевич бе завършил Юридическия факултет в Белград и в първите дни след немската окупация преминал в нелегалност и поел пътя на въоръжената борба. Сл. Трънски, Н, 75. Колата представляваше обикновен „Мерцедес“. В направата й прозираха първите белези на пестеливост, които времената налагаха на немската индустрия. Д. Димов, Т, 203. Всичко интересно и хубаво в немската поезия е расло .. изключително под влажната и благодатна сянка на Гете. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5.
2. Като същ. немски м. Немски език. Той вдигна глава .. и запя песен на немски. — Но вие знаете чудесно нашия език! — възхити се германката. Ст. Даскалов, ЕС, 147. Не го биваше твърде в немския, а в Германия без него щеше да върви мъчно. М. Грубешлие-ва,ПИУ, 153-154.
О Немски език. Индоевропейски език от западния клон на германските езици, който е официален език в Германия, Австрия и др. страни. Немско грозде. Многогодишен диворастящ или култивиран храст с дребни зърнести плодове със светъл жълто-зелени-кав, розов, червен или черен цвят, които се използуват като храна; цариградско грозде. Ribes grossularia.
НЕМСКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Германия (Немско) и до немците, напр. немско-български, немско-френски, немско-английски, немско-японски и др.
НЕМТУР м. Диал. 1. Ням човек; нем-турник. Цал немтур е, дума не мож да му изкопчаш. СбНУ XL, 269. Трае като немтур. Н. Геров, РБЯ III, 287.
