учителствуваше. Бяха я уволнили заради нейните убеждения и неморалния й живот. Ст. Мокрев, ЗИ, 197. Грабежът от галениците на тиранията за целите на революцията има едно историческо оправдание. Защото революционерът не всякога може да употреби морални средства против един съвсем неморален ред на нещата. П. К. Яво-ов, Съч. II, 198. Да, в интимността на вамата наши герои няма нищо неморално и осъдително, нищо такова, което би могло да зачерви лицето на стопроцентовия девственик. Св. Минков, РТК, 37. Неморална постъпка. Неморални прояви. Неморално поведение.
НЕМОРАЛНО. Нареч. от неморален (във 2 знач.); безнравствено, аморално. Постъпва неморално. Живее неморално.
НЕМОТА, мн. няма, ж. Рядко. Липса на способност да се говори. Ако mue да би оглушеле в малолетството си .., то след време у тях би могла да са появи и немота, защото умът заборавя много неща, които е знаял по-преди. СбС, 32.
HEMÔTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Безимотен, беден, сиромаш-ки. Транков .. привлече и умееше да задържи пеперудинопго сърце на Тотка с лъска-вината на своята външност и обноски, лустро върху една дребна и просташка душа, заменяща у него идеализма, доверчивото сърце и богатите чувства на бедния и немотен отритнат студент. Ив. Вазов, Съч. XI, 137. А ся обърна на работа да отваря неделни училища .. и да ся труди, за да поолекне теглото на някои немотни и нарочени и нагрозени клятници от долна ръка. Й. Груев, СП (превод), 158.
НЕМОТИВЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е мотивиран, обоснован, аргументиран; неаргументиран, необоснован. Той [писателят] прибягва или до неочаквана, немотивирана развръзка, или отклонява вниманието си в друга посока. С, 1951, кн. 3, 186. Въниша противоположност на внуша-емостта представлява опърничавостта, т.е. немотивираният стремеж да се действува напук на другите. Псих. X кл, 153.
НЕМОТИВИРАНО. Нареч. от немотивиран; по немотивиран начин, неаргументи-рано. Абсолютно немотивирано докладчикът твърди, че с „Иванко“ В. Друмев преди всичко подкрепя борбата за църковна независимост от идеалистически просветителски еволюционистки позиции. ЛФ, 1956, бр.3,3.
НЕМОТИВЙРАНОСТ, -rrà, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от немотивиран. Немотиви-раност на формата.
НЕМОТИЯ, мн. няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; беднотия, бедност, сиромашия. Тя .. готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер .. То не беше от немотия, но Султана дълго бе живяла сиромашки живот .., та и сега, когато трима мъже печелеха в къщата й, не можеше да се поотпусне. Д. Талев, ПК, 15. Откак се помнеше, в къщата й все не достигаше, все по сто пъти пресмятаха, за да вържат двата края, но немотия като през тази война тя не беше запомнила. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 119-120. Наоколо всички говорят добро за мама. Изброяват кому каква добрина е сторила. Аз не подозирах, че при нашата немотия е помагала и на други. В. Бончева, АП, 114.
2. Остар. и диал. Немота (Н. Геров, РБЯ).
НЕМОЧЯ ж. Диал. Немотия, беднотия, бедност, сиромашия. Дето си живеят за-дружно, тамо немочя не у лази. Н. Геров, РБЯ III, 262.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМОЩ, -щта, мн. няма, ж. 1. Състояние на телесна слабост; безсилие, немощ-ност, отпадналост. Нея нищо я не болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. Баба Колевица свърши първа вечерята, събра трохите в шепа и с мъка ги сложи в устата си — главата и ръцете й трепереха от немощ. Цв. Минков, M3, 20. Нивите бяха слаби, но и воловците кретаха по лехите толкова слабосилни и дръгливи, че често пъти падаха от немощ в браздите. А. Каралийчев, С, 176-177. Не можеше да дигне глава от болести това дете .. Късно проходи, от немощ, късно проговори. Д. Талев, ПК, 829-830.
2. Обикн. със съгл. опред. Отсъствие или недостиг на душевна сила, енергия, творчески възможности и под.; безсилие, безпомощност. Творческото сътрудничество между актьори и театър, между автор и театър предпазва автора от .. идеен недостиг и художествена немощ в разкриването на характерите. Н. Лилиев, Съч. III, 339-340. Догматизмът е по-скоро израз на страхли-вост и умствена немощ, отколкото на сила. Д. Димов, Т, 236. Един вече остарял, отегчен и сам затънал в противоречия свят .. търси изход от идейната безпътица и духовна немощ, в която е изпаднал по силата на своето историческо развитие. НК, 1958, бр. 39, 2.
НЕМОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е без физически сили; безсилен, слаб. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Банчо имаше голямо, но съвсем старо куче. То беше безвредно, нямаше ни един зъб, немощно и оскубано. Й. Йовков, Разк. I, 17. Тя си избра една котловинка .. и през една топла майска нощ, когато улиците гръмко и насмешливо
