Page:RBE Tom10.djvu/706

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ните] са разположени в напречни дъги. Л. Христов, 3,49.

2. Езикозн. За звук на езика — който се образува, учленява върху небцето. Старобългарските съгласни букви и звукове в старите ръкописи,.., могат да се разделят на четири разреда: на устни: б,в, п, ф, м,.. и на небни: л, нир. СбС, 1875, кн. 1, 185. Небни-те съгласни букви л, н в говора на гр. Охрид са меки и твърди. СбНУ XIVVV, 524.

0 Небна завеска. Анат. Задна част на мекото небце, която се спуска леко надолу; небцова завеска, небцово платно. Небно езиче. Рядко. Меко небце; увула. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Част от мекото небце, небното езиче (увулата),.. и основата на езика образуват задната страна. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27.

НЕБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от небе (в

1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕБЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.

1. Който се отнася до небе1 (в 1 знач.). Последните възвишения на Балкана неусетно потъваха в небесната синева. Ал. Бабек, МЕ, 6. През първия ден на обсадата Самуил Мокри нищо не предприе; останала бе впрочем още около една четвъртинка от всекидневния небесен път на слънцето. Д. Талев, С II, 201. — Отде знаят птиците небесни, че е дошла пролетта, та идват в гнездата си! Ст. Загорчинов, ДП, 345. От синята небесна висина / с глас чучулига бисерни заниза. Ем. Попдимитров, Сг, 17. Небесно пространство. Небесно явление.

2. Който се отнася до Космоса и до космическите тела; космически. В средата на градините,.., са издигаше един околчест салон.., на когото азюрния свод,.., представляваше всичките съзвездия с планетите,..; и тоя свод са движеше също както небето, чрез машини тъй невидими, както са ония, що управляват небесните движения. И. Адженов, ВК (превод), 29. Небесно тяло. И Нов. Който се отнася до полет в Космоса, който е свързан с такъв полет; космически. Стартът на електрическите небесни кораби ще става, разбира се, не от повърхността на Земята, а от претоварни станции и върху орбити. П. Спасов, ЧК (превод), 202.

3. Който има синия цвят на небето1; светло-син, небесносин. Девойката беше твърде хубава. Едно бяло, кръгло, румено лице, очи небесен цвят. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. — На котильона ще играя... Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив. Вазов, Съч. XI, 200. „Пет години ходих... гряха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди.“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Небесен пуловер. Небесна дамас-ка за мебели.

4. Рел., понякога поет. Който се намира в

Божието царство, на небето1 (във 2 знач.). Обширната небесна зала се пълнеше със светци. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Молитва, пост и милостиня отварят небесните врата. П. Р. Славейков, СТИ, 2. Мъка обзе боговете в палата небесен на Зевса. А. Раз-цветников, Избр. пр III (превод), 22. Събрали се си светии, / си светии небесни, / да се съда край Господа, / кой запали Света гора. Нар. пес., СбНУ XLIII, 488. // Който се отнася до боговете, ангелите, светиите и др. същества, които според религиозни и мито-логически представи се намират на небето1 (във 2 знач.). — Боже, жив ли си още!... Виждаш ли нашите сълзи? отчаяно призоваваше Герчовица небесните сили. Ц. Церковски, Съч. III, 211. Овчарите пък,., твърдяха,.., че тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агарянци, върли грешници. Д. Рачев, СС, 284. Той [Сатанаил] съблазнил служебните власти третята част от небесните обитатели ангелите, за да се откажат от службата си. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.

6. Рел. Който се отнася до Бог, който е свързан с Бог или божество, с неговата воля, власт, благоволение и под.; божи, божествен. И ровейки горчиво сметта, този служител на Христа бе постепенно престанал да вярва в Господ, в православието и в небесната правда. Д. Димов, Т, 633. Човек е създаден за радостта. Тя е негово право по всички земни и небесни закони. К. Константинов, ПНП, 32. Човек е требувало да бъде произведение на разума,..; и Бог, като му е дал таз небесна дарба, създал го е слаб и окаян, за да знае да я употреби. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 3, 13. Но, о божествений посланик, / не кипнувай, не се сърди, / небесен ако си избраник, /ти благосклонен нам бъди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134-135. Свещи ти запалих пред трона небесен, / поклони направих дор до девет пъти. М. Минева, МП, 23.

7. Поет. Който се отличава с голяма красота, нежност, възвишеност или с други във висша степен ценни качества; божествен, великолепен, прекрасен. Гласецът му [на детето] има нещо нежно и небесно. Ч, 1871, бр. 8, 243. Напразно аз дигам ръце отмалели / и искам с проклятие да заглуша / небесните химни, кои са звучели / във моята нявга невинна душа. К. Христов, Т, 68. Кога до въжето той се дотътрази, / очи му светнаха с небесен светлик. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Небесна усмивка. Н За чувство — който е изключително силен и възвишен. Може ли да се каже, че е живял онзи, който не е изпитал небесните наслаждения на ония часове, когато,.., човек мисли, че пълни сам вселената с тупканията на сърцето си? К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 833. И летяхме в други мир то гази, / пълен с наште блянове