Page:RBE Tom10.djvu/584

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ческата власт. Ц. Драгойчева, ПД, 217. Лора се сблъсква с упоритостта и с натрап-ническото опекунство на майка си винаги, когато има да се разрешават сърдечни проблеми. М. Кремен, РЯ, 485.

НАТРАПНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. натрапнически; с натрапваме. — Вземи хляба пак подаде Койно едната половина от царевичния хляб. Не, вземи го всичкия. А ти, какво, гладен ли ще стоиш заради мен? И Койно натрапнически му пъхна хляба в ръката. X. Русев, ПС, 167.

НАТРАПНИЧЕСТВО, мн. -а,ср. Поведение, действие, постъпка на човек, който се натрапва или който натрапва някого. Нали всеки годеник .. показва с неосъзнато на-трапничество избраницата си, демонстрирайки чрез нея вкуса си и никому ненужното свое щастие? М. Кремен, РЯ, 592.

Господа обърна се ораторът с широка и мазна усмивка, .. нека един от вас и той посочи Хаджията да председател-ствува събранието. Паската скочи и махна с ръка. Ще се гласува! Това е натрапни-чество! Г. Караславов, Избр. съч. I, 153-154^ Орце промени сега тоя ред. И направи той това тъй скоро и тъй неусетно, че другарите му наново се изненадаха. И наново му простиха в душите си всичкото нат-рапничество. А. Страшимиров, Съч. V, 346.

НАТРАПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се натрапва, който има склонност да се натрапва; нахален, натраплив, натрапничав. Разпоредителите раз-блъскваха натрапчивите хора, за да отворят път на колоездачите до старта. П. Славински, МСК, 79. „Тя ми загатна още онзи ден и сигурно няма да ме остави, докато не ми измъкне още няколко акции. Натрапчива и хитра си е както на младини...“ X. Русев, ПЗ, 46. Почувствувала изведнъж, че отегчението от натрапчивия компаньон прелива в раздразнение, зареях поглед оттатък прозореца в усоищата на дефилето. Ц. Драгойчева, ПД, 173.

2. Който принадлежи, който е присъщ или е проява на такъв човек; натраплив, натрапничав. Той отново замълча, сетне разтърси рамене, сякаш искаше да отмахне от себе си нечия натрапчива ръка. А. Гуляшки, СВ, 213. Неговият революционен канон му казваше друго и самата му природа, егоистична и натрапчива, искаше своето. Л. Стоянов, Б, 105. Тоя грозен и космат човек му досаждаше, неговото натрапчиво внимание му тежеше. П. Вежинов, БГ, 119.

Ама как, съвсем добре ли си вече? Как „вече“? Изобщо съм добре отговорих му малко троснато. Доядя ме на това натрапчиво подмятане за здравето ми. Ив. Димов, АИДЖ, 84-85.

3. За мисъл, идея, представа, образ, чувство и др. — който се натрапва, който упорито, постоянно или често се налага на съзнанието на някого; натраплив, натрапничав. Натрапчива мисъл се блъскаше в главата му.

Наука без идеал това е живот без слънце! А. Гуляшки, Л, 256. Не бе предполагал, че тази жена, която умееше да бъде самоуверена и дръзка, страда от натрапчиви идеи. Ем. Манов, БГ, 98. — Исках да ти разкажа един натрапчив сън. На два пъти ми се присънва напоследък. Ем. Манов, ДСР, 25о. Тежък и нерадостен ден за мене. Болката в ухото е единственото ми усещане. Тя е тъпа, но натрапчива. К, 1963, кн. 9, 30. // Който се налага на вниманието, който прави впечатление, бие на очи. Градчето имаше сега и друго лице, по-натрап-чиво, което ни караше да разтваряме от учудване и тревога и двете си очи: тук много повече от София се чувствуваха спазмите на войната. К. Константинов, ППГ, 281. Натрапчиви цветове.

НАТРАПЧИВО. Нареч. от натрапчив; натрапливо. Макар да му се искаше да продължи работата си, умът му се разсейваше, образът на самотното плачещо момиченце натрапчиво го преследваше. П. Вежинов, СО, 155. Той беше пълнолик, тромав момък с бозава аба и потури,., и някак натрапчиво изпъкваше с едрата си фигура и пренебрежителните си погледи към другите ергени. X. Русев, ПЗ, 133. Тук беше идвала жена.. Тая мисъл натрапчиво заседна в главата й, макар да се мъчеше да я пропъди. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. Снегът вали непрестанно и натрапчиво като радиопредаване. С. Северняк, ВСД, 149.

НАТРАПЧИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от натрапчив; натрапливост, на-трапничавост. Рязна го неприятно чувство

жената можеше да вземе шегата му за натрапчивост. Ем. Манов, БГ, 46. Към сво-ето безочие и натрапчивост той [бай Гант ьо] прибавя и невиждана бруталност. Лит. XI кл, 19. Известието за тази смърт .. го развълнува и за дълго заседна в съзнанието му с болезнена натрапчивост. Д. Фучеджи-ев, Р, 145.

НАТРАПЯ. Вж. натрапвам и натрапя м.

НАТРАПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); натрапя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натрапвам. Тоя край на българския вариант от езическата легенда сам натрапя на обра-ботвачите-поети символизация на основния мотив. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 173. натрапям се, натрапя се страд. НАТРАПЯМ СЕ несв. (остар. и диал ); натрапя се св., непрех. Натрапвам се. Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него. Ив. Вазов, Съч. X, 30-31. Един път на тоя свят се е родило едно незаконно чедо на музата и всички ония, които се натрапят за нейни законни съпрузи, дигат врява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Иван: