лихте и не ме приехте като свой. Аз не се натрапвам. П. Славински, ПЗ, 69.
2. Прен. За мисъл, идея, образ, чувство и под. — идвам, появявам се, налагам се настойчиво, упорито в съзнанието на някого против желанието му. През тези дни се натрапваше образът на баща му — саможив и безогледен търновски чорбаджия, чието богатство бе пропилял в осемте студентски години. Ем. Станев, ТЦ, 71. Натрапи ми се мисълта, че тя е решила да се трови. Й. Демирев, ОС, 81. Той изгони това видение, но му се натрапи друго. Стори му се, че Вълко, облечен в затворнически дрехи, отива на бесилката. Ст. Марков, ДБ, 155. // Налагам се на вниманието, правя впечатление, бия на очи. — Видите ли оня дъб? .. Столетникът сам се натрапваше на погледа. X. Русев, ПЗ, 119.
— Друга (диал.) форма: натланвам.
НАТРАПВАНЕ ср. Отгл. същ. от натрапвам и от натрапвам се. — Ако някъде грешат, ние ще им съдействуваме да се оправят, но не и да им натрапваме своето становище. С натрапване можем да отблъснем много другари. X. Русев, ПС, 129. Не исках да му се обадя първа, защото се боях, че ще го приеме като натрапване и ще ме намрази. Отеч., 1978, кн. 4-5, 44.
— Друга (диал.) форма: натланване.
НАТРАПЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Натрапник. Муткуров бе получил също известие за новото правителство и бе свикал по тоя повод военния съвет. Той предлагаше да се действува круто спрямо натрапе-ниците. С. Радев, ССБ II, 129. Една третя от вас са предприемачи, другите — общински и окръжни натрапеници, останалите, с малки изключения, са настанени около безусловните фондове. Ал. Константинов, Съч. I, 192.
НАТРАПЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Натрапчив, натрапничав. — Виждате ли каква съм натраплива? Не знам какво ще си помислите, но във всеки случай не си въобразявайте много. Поканих ви като делегатка. Ем. Манов, БГ, 79. Звуците, говорът долитаха приглушени и слети. В тях се открояваше само натрапливото шляпане на чехлите, от които избягах. Г. Крумов, Т, 48. Дарев въздъхна облекчено. Съзнанието му беше се преборило с натрапливите мисли. J1. Дилов, ПБД, 195. Несгодите са неприятни. Аз дълго съм размишлявал по въпроса — как да се отървем от тези на-трапливи и досадни оси, които скъсяват дните ни. Г. Краев, ЛСП, 10.
НАТРАПЛИВО. Нареч. от натраплив; натрапчиво. „Лен-ко — все по-натрапливо бръмчеше в главата му този вик. «Лен... Лен... Лен...» Г. Караславов, Избр. съч. VI,
325. Подчертано натрапливо налага собствените си мнения и разбирания по редица въпроси. Д. Цончев, ЛM, 31. Натрапливо подчертаните нюанси, които дава слънчевата светлина по камъка, водят до условност на колорита. Изк. 1950, кн. 3, 216.
НАТРАПЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от натраплив; натрапчивост, натрапничавост. Въпросът се появяваше пак и пак с досадната натрапливост на ония странни глупости, които понякога с необяснима сила се загнездват в мозъка ни. Л. Дилов, ПБД, 36.
НАТРАПНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който се натрапва някому или някъде. Всички го гледат презрително като някакъв натрапник, а не като човек, когото са викали и на когото са възлагали работа. Св. Минков, Избр. пр, 485. — Нашата страна е окупирана от Германия. Но нашият народ е против натрапниците и се бори срещу тях. М. Марчевски, ОТ, 480. — Тук сме се родили и тук ще си останем... Други са пришълците и натрапниците и те ще си вървят. Д. Спространов, ОП, 92.
2. Човек, който е натрапен от някого. На българския трон израстват тръне, когато седне на него чужденец и натрапник на чужденците. Иван-Асен IV се уплашва от растящето и опасно влияние на болярина Георги Тертера. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14.
— Друга (остар.) форма: натрапени“.
НАТРАПНИЦА ж. Жена натрапник. Сякаш сега мъртвата се беше върнала отново в своя дом, желаейки да прогони натрапницата, която искаше да й го [мъжа й] отнеме. Д. Димов, Т, 400. Бившата наложница Бехчет напусна просълзена одаята на сестра Минодава.. Забрава трябваше да покрие нерадото й минало на неволна натрапница в дом с чужда вяра и чужда реч. А. Христофоров, А, 323.
—Друга (остар.) форма: н а т р а н е н и ц а.
НАТРАПНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Натрапчив, натраплив. Приключението им щеше да свърши с тръпки на отвращение,.., с учтиво прикрита досада, която той изпитваше към натрапничавите жени. Д. Димов, Т, 481. Той искаше да я отпъди, тя пак иде — също като натрапничава муха, която колкото повече я пъдищ, толкоз повече иска да кацне на носа ти. Й. Йовков, ЖС, 115. Смях и неодобрение извиква нат-рапничавото поведение и нахалството на бай Ганьо у Иречека. Христом. VII кл, 143. Недоспал, раздразнен, доста изплашен, князът не можеше да се освободи от нат-рапничавата мисъл, че всичко пропада, руши се. В. Геновска, СГ, 367.
НАТРАПНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Натрапчивост, натрапливост, Виктория с основание се боеше от нейната натрапничавост. К. Калчев, СТ, 70.
НАТРАПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е присъщ на натрапник. Те [селяните] бяха безсилни да сринат натрапни-
