ческата власт. Ц. Драгойчева, ПД, 217. Лора се сблъсква с упоритостта и с натрап-ническото опекунство на майка си винаги, когато има да се разрешават сърдечни проблеми. М. Кремен, РЯ, 485.
НАТРАПНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. натрапнически; с натрапваме. — Вземи хляба — пак подаде Койно едната половина от царевичния хляб. — Не, вземи го всичкия. — А ти, какво, гладен ли ще стоиш заради мен? И Койно натрапнически му пъхна хляба в ръката. X. Русев, ПС, 167.
НАТРАПНИЧЕСТВО, мн. -а,ср. Поведение, действие, постъпка на човек, който се натрапва или който натрапва някого. Нали всеки годеник .. показва с неосъзнато на-трапничество избраницата си, демонстрирайки чрез нея вкуса си и никому ненужното свое щастие? М. Кремен, РЯ, 592.
— Господа — обърна се ораторът с широка и мазна усмивка, .. нека един от вас — и той посочи Хаджията — да председател-ствува събранието. Паската скочи и махна с ръка. — Ще се гласува! Това е натрапни-чество! Г. Караславов, Избр. съч. I, 153-154^ Орце промени сега тоя ред. И направи той това тъй скоро и тъй неусетно, че другарите му наново се изненадаха. И наново му простиха в душите си всичкото нат-рапничество. А. Страшимиров, Съч. V, 346.
НАТРАПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се натрапва, който има склонност да се натрапва; нахален, натраплив, натрапничав. Разпоредителите раз-блъскваха натрапчивите хора, за да отворят път на колоездачите до старта. П. Славински, МСК, 79. „Тя ми загатна още онзи ден и сигурно няма да ме остави, докато не ми измъкне още няколко акции. Натрапчива и хитра си е както на младини...“ X. Русев, ПЗ, 46. Почувствувала изведнъж, че отегчението от натрапчивия компаньон прелива в раздразнение, зареях поглед оттатък прозореца в усоищата на дефилето. Ц. Драгойчева, ПД, 173.
2. Който принадлежи, който е присъщ или е проява на такъв човек; натраплив, натрапничав. Той отново замълча, сетне разтърси рамене, сякаш искаше да отмахне от себе си нечия натрапчива ръка. А. Гуляшки, СВ, 213. Неговият революционен канон му казваше друго — и самата му природа, егоистична и натрапчива, искаше своето. Л. Стоянов, Б, 105. Тоя грозен и космат човек му досаждаше, неговото натрапчиво внимание му тежеше. П. Вежинов, БГ, 119.
— Ама как, съвсем добре ли си вече? — Как „вече“? Изобщо съм добре — отговорих му малко троснато. Доядя ме на това натрапчиво подмятане за здравето ми. Ив. Димов, АИДЖ, 84-85.
3. За мисъл, идея, представа, образ, чувство и др. — който се натрапва, който упорито, постоянно или често се налага на съзнанието на някого; натраплив, натрапничав. Натрапчива мисъл се блъскаше в главата му.
— Наука без идеал — това е живот без слънце! А. Гуляшки, Л, 256. Не бе предполагал, че тази жена, която умееше да бъде самоуверена и дръзка, страда от натрапчиви идеи. Ем. Манов, БГ, 98. — Исках да ти разкажа един натрапчив сън. На два пъти ми се присънва напоследък. Ем. Манов, ДСР, 25о. Тежък и нерадостен ден за мене. Болката в ухото е единственото ми усещане. Тя е тъпа, но натрапчива. К, 1963, кн. 9, 30. // Който се налага на вниманието, който прави впечатление, бие на очи. Градчето имаше сега и друго лице, по-натрап-чиво, което ни караше да разтваряме от учудване и тревога и двете си очи: тук много повече от София се чувствуваха спазмите на войната. К. Константинов, ППГ, 281. Натрапчиви цветове.
НАТРАПЧИВО. Нареч. от натрапчив; натрапливо. Макар да му се искаше да продължи работата си, умът му се разсейваше, образът на самотното плачещо момиченце натрапчиво го преследваше. П. Вежинов, СО, 155. Той беше пълнолик, тромав момък с бозава аба и потури,., и някак натрапчиво изпъкваше с едрата си фигура и пренебрежителните си погледи към другите ергени. X. Русев, ПЗ, 133. Тук беше идвала жена.. Тая мисъл натрапчиво заседна в главата й, макар да се мъчеше да я пропъди. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. Снегът вали — непрестанно и натрапчиво като радиопредаване. С. Северняк, ВСД, 149.
НАТРАПЧИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от натрапчив; натрапливост, на-трапничавост. Рязна го неприятно чувство
— жената можеше да вземе шегата му за натрапчивост. Ем. Манов, БГ, 46. Към сво-ето безочие и натрапчивост той [бай Гант ьо] прибавя и невиждана бруталност. Лит. XI кл, 19. Известието за тази смърт .. го развълнува и за дълго заседна в съзнанието му с болезнена натрапчивост. Д. Фучеджи-ев, Р, 145.
НАТРАПЯ. Вж. натрапвам и натрапя м.
НАТРАПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); натрапя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натрапвам. Тоя край на българския вариант от езическата легенда сам натрапя на обра-ботвачите-поети символизация на основния мотив. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 173. натрапям се, натрапя се страд. НАТРАПЯМ СЕ несв. (остар. и диал ); натрапя се св., непрех. Натрапвам се. Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него. Ив. Вазов, Съч. X, 30-31. Един път на тоя свят се е родило едно незаконно чедо на музата и всички ония, които се натрапят за нейни законни съпрузи, дигат врява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Иван:
