Page:RBE Tom10.djvu/545

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


не се меся в нещо. Но когато се бият големите, / по-добре да стоим настрани. Н. Марангозов, НПС, 100. От най-напред Светослав седеше настрани; той нямаше йоще такова значение да са намеся в борбата. Т. Шишков, ИБН, 234.

НАСТРАХУВАМ СЕ, -аш се, св., не-прех. Разг. Страхувам се много, изтърпя голям страх.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НА СТРАША. Вж. настрашавам.

НАСТРАШАВАМ, -аш, несв.’, настраша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и ди-ал. Наплашвам. Движеше се той [Харалан] като облак безмълвен, мрачен, само очите му светкаха понякога като светкавици. Тия искри бяха много настрашили Хаджията напоследък, но да го изгони не се решаваше. А. Гуляшки, СВ, 140. Той изгони ма-джерите из българските области,.., и тъй ги настраши, щото те не смеяха вече да нападнат на неговите владения. Т. Шишков, ИБН, 209. настрашавам се, настраша се страд.

НАСТРАШАВАМ СЕ несв.; настраша се

св., непрех. Остар. и диал. Наплашвам се.

Знам, настраши се ти .. / Тез псета, побеснели .. но то беше / за техните глави умряха всички... Г. Райчев, ЕЦ, 43.

НАСТРАШАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настрашавам и от настрашавам се.

HACTPEЛBAM СЕ, -аш се, несв.', на-стрёлям се, -яш се, се., непрех. Стрелям до насита. Сега поиграйте на войници, а като се настреляте, ще ви дам хвърчилото.

НАСТРЁЛЯМ СЕ. Вж. настрелвам

се.

НАСТРИГ, мн. няма, м. Сел.-стоп. Количеството вълна, което се получава при еднократно остригване на овца, коза и др. Средният настриг на вълна от цялото стадо е 3,5 кг на овца. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.

НАСТРИГА. Вж. настригвам и настрижвам.

НАСТРИГВАМ, -аш, несв.', настрижа, -еш, мин. св. настрйгах и (диал.) настрижа и настрига, настрижеш, мин. св. настрйгох, прич. мин. св. деят. настрйгъл, -гла, -гло, мн. -гли, св., прех. 1. Стрижа, остригвам определено количество вълна, козина. — С какво съм по-лош от Борис? мислеше си той. Нима не надоих повече мляко? Не настригах ли повече вълна? КС, 1963, бр. 266, 4. А овчарите от Сливо поле и Липник настригаха най-тежките руна. С. Север-няк, ОНК, 149. Знаеш ли, бае Стояне, / че кога седнеш да доиш, / по ведро млеко надо-иш, / а кога седнеш да стрижеш, / по плат-ник вълна настрижеш? Нар. пес., СбНУ XLIV, 466.

2. Диал. При извършване на обред за кръщаване — отрязвам от косата на момче на няколко места; подстригвам. У баща й ка-лески дошле, / да иде баща й да венча, / да венча и да настриже / и манинко дете да кръсти. Нар. пес., СбНУ XLI, 410. Хабер дойде, глас дофтаса / от три села три бъклици, /три бъклици колесници, / .. / трета беше да настригвам / no-едрички годинаци, / годинаци, все юнаци. Нар. пес., СбВСт, 291.

3. Диал. Извършвам обред, свързан с народния обичай настригване; наплитам. В манастира до три церкви: / първа церква дето венчават, / втора церква дето кръщават, / трета церква дето настригват, / дето настригват малки деца, / малки деца годинаци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 224. настригвам се, настрйжа се и настрижа се, настрига се страд.

НАСТРИГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от настригвам и от настригвам се.

2. Диал. Стар народен обичай, според който тригодишно или пет-шестгодишно момче се завежда при кръстника му, който реже от косата му на седем места, след което го гощава; наплитане, стрижба (Н. Геров, РБЯ).

НАСТРЙЖА. Вж. настригвам и настрижвам.

НАСТРИЖА. Вж. настригвам и настрижвам.

НАСТРЙЖВАМ, -аш, несв. (диал.); настрйжа, -еш, мин. св. настрйгах и (диал.) настрижа и настрига, настрижеш, мин. св. настрйгох, прич. мин. св. деят. настрйгъл, -гла, -гло, мн. -гли, се., прех. Настригвам. настрижвам се, настрйжа се и настрижа се, настрига се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСТРЙЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от настрижвам и от настрижвам се; настригване.

НАСТРОЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настрбя и от настроя се като прил. 1. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Който има готовност, нагласа за нещо. — Гражданите не се мъчат като нас

забележи Слав. Кои граждани? обърна се към него Тъкачев, настроен за спор, поразпален от изпитата ракия. Г. Караславов, ОХ I, 151. Той ме изгледа намръщен и кимна. Веждите му бяха свити, в погледа му имаше гняв и омраза. Но аз не бях настроен за бой. П. Стъпов, ЧОТ, 39. Младежът се събуди, разтърка очи и веднага стана, отрано настроен да продължи работата.

2. В съчет. с нареч. Който изпитва чувство или настроение по значението на наречието. Тъкачев, който идеше така делово настроен, се разчувства от обичта и предаността на това чисто и хубаво момиче. Г. Караславов, ОХ I, 271. Отказаха ми гостоприемство и аз бях принуден през настана