лата вече нощ да ходя по опустелите от хора улици в селото, преследван на всяка стъпка от враждебно настроените против окъснели пътници селски псета. П. Р. Славейков, БП I, X. Приятелски настроена компания. Патриотично настроени офицери.
НАСТРОЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Цялост-ното емоционално-психическо състояние на човек в определен момент или през по-дълъг отрязък от време, което обикн. намира външен израз в думите, държанието, поведението. Евгени обгърна с очи цветнозеле-ната премяна на склона, обгърна цялата тази ведра, слънчевоусмихната утрин и сам се разведри и усмихна .. „Какъв смисъл има да негодувам, да се възмущавам, да умувам? Защо напразно да развалям хубавото си настроение?“ Д. Ангелов, ЖС, 1/ . Настроението на командира винаги се предава върху бойците му. От бодрата крачка на Митрето ние разбрахме, че той най-после е намерил пътя. М. Гръбчева, ВИН, 296. В пристъп на отвратително настроение Ценов излезе на балкона. Й. Попов, ИЖП, 13. Панталонът ми е добре изгладен, тъй прави и остри са ръбовете — едничък аз си знам какво добро настроение ми създава тоя добре изгладен панталон! Д. Калфов, Избр. разк., 334. Едно след друго в него се менят различни настроения. Й. Йовков, Разк. I, 14. • С предл. в и съгл. опред. Той тананикаше някаква игрива мелодия и ловко въртеше бастунчето в ръката си. Очевидно джуджето беше в много добро настроение. Ал. Бабек, МЕ, 191. Серафим изпращаше Кети, лежеше, почиваше си и беше в чудесно настроение. Той дори забрави, че е уволнен и не се сърдеше на никого. Н. Ка-ралиева, Н, 70. Беше в отвратително настроение. Трябваше да мисли за предстоящото заседание при главния редактор, а от ума му не излизаше това проклето скарване с Шели. Ем. Манов, ДСР, 393-394. Бай Иван беше в кисело настроение, защото централният коридор на предприятието беше невероятно мръсен. Ч. Шинов, ГП,
8. // Положително, добро емоционално-психическо състояние. Хубавият ден създаде настроение още от сутринта. Всеки бързаше да се включи в подготовката за тържественото посрещане на Новата година.
В. Турийски, Д, 79. Настроението му се развали, самотията изчезна. Г. Стаматов, Разк. II, 123. Юлия излезе от кабинета до-волна от магическата сила на сълзите си. Не, нищо не можеше да й развали за тая вечер настроението. П. Вежинов, СО, 132. Върнал се вкъщи [Желев] без всякакво Настроение. И. Попов, БНО, 122. — Нали си я знаеш каква е чешитка — казах аз. — Навярно не е била в настроение. Ем. Манов, МЛП, 268.
2. Разположение, склонност, желание да се прави нещо. Пишеш ми, че ще спреш за няколко време да пишеш. Можеш, но щом ти дойде настроение, използувай го. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. — Ако много бързате за събора, Соколов, то вървете и без мене .. Такова настроение ми е дошло сега — да се излежавам с бележника в ръце и трябва безусловно да го изживея. Н. Попфилипов, PJ1, 143. Когато съм здрав, имам настроение за работа.
3. Обикн. мн. Отношение към някого или нещо, обикн. определено от обществено-политически убеждения, което се проявява по някакъв начин. — И да насочим усилията за създаване в самата войнишка маса на настроения против изпращането на Източния фронт. П. Илиев, ЛВ, 90. — Убиха го [майор Шипченски]! Дворецът го уби заради антигермайските му настроения! А казаха, че паднал от скала в рилските гори!
О. Василев, Л, 50. — Вие сте с антифашистки настроения, сигурно! Вие обичате Съветския съюз и желаете да дойде социализма. П. Славински, ПЩ, 53. В града от ден на ден се изостряха настроенията срещу Турция и особено срещу гръцкото население, което често правеше провокации. В. Геновска, СГ, 273. Революционно настроение.
О В настроение. Разг. Шег. Пийнал. Баща ти снощи закъсня, дойде си в настроение.
НАСТРОЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настроен. Любовта на Горки към народа, неговата вяра в бъдещето го довежда до героична настроеност, до романтични пориви. Лит. XI кл, 125.
НАСТРОЙ м. Остар. Настроеност, нагласа, настроение, настройка. Хронологическата връзка изобщо на писмата има и тая цена, че включва и един преобладаващ душевен настрой в поета. Така първите му писма от София са пропити с най-светъл оптимизъм. Ив. Унджиев, БР, 1930, кн. 3, И2.
НАСТРОЙВАМ, -аш, несв.; настроя,
-оиш, мин. св. -оих, св., прех. 1. Постигам, нагласявам точния тон на струните на музикален инструмент, като ги обтягам чрез специални ключове и така им придавам определен строй, височина на звука. Противоп. разстройвам. Настроих китарата на сцената, — с това исках да покажа, че съм съвършено спокоен. М. Кремен, СС, 105. Настройва струните [на цигулката] и леко ги докосва с лъка в артистичен замах и вдъхновение. С. Таджер, ПНМ, 72. Той сне калъфа на виолончелото, седна на един стол с лице към отворената врата и настрои инструмента. Ем. Станев, ИК III, 73. Музикантите настроиха цигулките. Ст. Мокрев, ЗИ, 172. // Разш. Нагласявам точния тон на духов или ударен музикален инструмент, използвайки съответни приспособления според вида на инструмента. Той [гайдарджия-та] наведе ухо към нея [гайдата] и с дясната