4. Обикн. с предл. от. Без връзка с нещо, обикн. обществено явление, събитие и под.; настрани, встрани, неутрално. По-добре е да съм настрана и от партизани, и от Отечествен фронт. Времената сега са такива, че трябва да се внимава. Сл. Трънски, Н, 132. Старите Гашкови живееха малко затворени, настрана от хората. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 106. В 1884 г. бе образувана „Социалдемократическата федерация“. Тя се считаше за марксистка организация, но на практика беше настрана от масовото работническо движение и не взимаше участие в стачните борби. Ист. IX и Хкл, 23;
О Държа настрана някого. Разг. 1. Обикн. от нещо. Не позволявам, не давам възможност на някого да участвува в нещо или да узнае нещо. — Защо си ме държал настрана досега, защо не си ме направил рибар? Д.
Калфов, Избр. разк., 219.----Е... И аз съм
комунист .. — И няма защо да криете от мене, можете да проверите и в спиртовар-ната, където работих. А гледам, държите ме настрана... Д. Ангелов, ЖС, 106.
2. Обикн. от някого. Не позволявам, не давам възможност някому да се сближи с някого, да бъде интимен с него. Не направи всичко, което зависеше от нея, за да задържи момата си по-настрана от Кировия кираджия. Г. Караславов, ОХ I, 280. Държа се настрана. Разг. 1. Обикн. от някого. Не общувам, не дружа с някого. Анадолецът се държеше настрана, нежности не знаеше, беше сериозен и недостъпен. Й. Йовков, АМГ, 26. Мълчалив,.., той се държеше настрана, не търсеше другари. М. Кремен, Б,
151.2. От нещо. Не участвувам, не се меся в нещо. — От турци и вълци,.., не ме е страх!... — Все по-хубаво е човек да се държи настрана от такива разправии!... К. Петканов, ЗлЗ, 186. — Начетените българи,.., намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие .. По такъв начин те се държаха настрана от нашите коми-тетски работи. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Оставам / остана настрана. Разг. 1. Бивам пренебрегнат или забравен като по-маловажен, по-незначителен, по-ненужен. Преди избори всички вътрешнопартийни спорове остават настрана. Най-важно е да се спечели изборна победа. 2. Не вземам участие, не се замесвам в някакво дело. Трети, смутени или равнодушни, се опитваха да останат настрана от събитията, чакаха да видят какво ще стане. Ем. Манов, Ц.СР, \2: Както се виждаше, Алекси беше в дирите на всичко, което ставаше в селото, но като всеки хитрец, гледаше ако може да остане настрана, а друг да бърка в огъня. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Народът турски е осиромашел и ще остане настрана [от въстанието]. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 39. 3. За пари — бивам спестен. Всеки месец се стремеше да остават настрана по десетина лева, за почивката през лятото. Оставям / оставя настрана. 1. Някого или нещо. Преставам да се занимавам с някого или нещо. — Наистина, бе, Иванчо, я остави ти настрана Клеопа-тра, тя е младо момиче, не е като теб дъртак, — па вземи, че се ожени за баба Клима. Ал. Константинов, Съч. I, 298. —Да ги оставим настрана първолаците / .— отсече остро .. — Не могат да уловят [топката]. Л. Александрова, ЕИЩ, 224. 2. Нещо. Не вземам предвид нещо. — Оставете доверието настрана, господин Раковски. Тук не става дума за него, а за равновесието на силите. Гърция, съгласете се, не би могла да приеме еднд прекомерно увеличаване силите на нейните съседи. Ст. Дичев, ЗС I, 283. Като оставиха настрана всеки страх и други съображения, спуснаха се да гонят убиеца или убийците. Йв. Вазов, Съч. VII, 68. 3. Нещо. Спестявам. За последните пет години успяхме да оставим нещо настрана. Седя <си> (стоя <си>) настрана. Разг. Не участвувам, не се меся в нещо. — Замътили са нещо политиците, ама ние сме хора занаятчии. Ние в политиката не се бъркаме. Пък искаме и наьйите работници да си седят настрана. П. Здравков, НД, 57. Мястото на Илия е свободно. То чака нов боец. Трябва ли тя сега да стои настрана безучастна? Ив. Мартинов, ДТ, 274. Слагам / сложа (отделям / отделя, турям / туря, тур-вам / турна) спари, някой лев и под.> настрана. Разг. Спестявам. През ония години, когато к&оперативните стопанства за-могваха и кооператорите изкарваха добри пари й можеха да слагат настрана.., през ония години всичко живо беше захванало да строи. А. Гуляшки, ДМС, 22. Трябва, трябва да тури човек повечко парици настрана, за черни дни. Н. Тихрлов, ДКД, 93. — Ако имате повечко пари,.., можете да отделяте настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент. Св. Минков, РТК, 103-104. Удрям / ударя настрана. Ди-ал. Ставам непочтен, неморален; развращавам се.
— Друга (остар.) форма: н а с т а р н а.
НАСТРАНИ нареч. Настрана, встрани. Тони се беше обърнал настрани, за оа не виждаме кога точно ще бъде готов. Ст. Ст-ратиев, СВМ, 104. Ръцете си държеше настрани, за да не изцапа престилката. И. Петров, НЛ, 56.
О Държа се настрани. Разг. Обикн. от някого. Не общувам, не дружа с някого. От Нонкината сватба насам беше ходил у тях само. два пъти, а те не бяха прекрачили прага му. Сватове бяха, а се държаха настрани като чужди. И. Петров, НЛ, 140. Оставам / остана, настрани. Разг. Не вземам участие, не се замесвам в някакво дело. България не можеше да остане настрани от това, което византийците подготвяха в тила й. Й/Вълчев, СКН, 268. Седя <си> (стоя <си>) настрани. Разг. Не участвувам,
