XXIII, 5. Ако се случи подобно нещо, тогава спорът се разглежда от еснафското настоятелство или събрание, когато се върнат в село. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4,
173. Дружеството са управлява от едно настоятелство, съставено от три члена. НБ, 1876, бр. 15, 60.
НАСТОЯЩ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. Книж. 1. Който съществува или се извършва сега; сегашен. Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Сега нейните думи предизвикаха редица спомени,..; а от спомените се прехвърлиха на настоящото положение в Гърция и Близкия изток. Ст. Дичев, ЗС I, 300. Двамата старци са приказливи, те с голяма готовност ме посвещават в настоящето състояние и в миналото на манастира „Св. Иван“. Ив. Вазов, Съч. XV, 49. — Ex, mue са минали работи; да гледаме ние настоящите, отговаряше той на моите въпроси, като го запитах нещо за Левски и за неговия план. 3. Стоянов, ЗБВ I, 338. Това е било преди петдесят години,.. В настоящето время мъжът съзна големото зцачение на жената. Ч, 1870, кн. 4, 111-112.
2. Обикн. за книга, списание, статия и под.
— който се представя на читателя, за който се говори, пише; този. Настоящата Конституция е приета от Великото народно събрание. Конст., 29. Настоящият брой има шест страници. Бълг., 1902, бр. 448, 4. Сега да Ви изкажа радостта си и благодарността си за настоящето писмо. Ив. Вазов, ПЕМ, 32. Най-после към вас, братия, прости сиромаси са обръщам. За вас съм са трудил да напиша настоящата книга. 3. Стоянов, ЗБВ I, 18. // Канц. За служебно писмо, бележка — който се издава в момента; този. Настоящата служебна бележка се дава на Румен Борисов Балабанов, за да му послужи пред читателите. Р. Балабанов, ТБК, 2.
3. Остар. Същински, истински, действителен. Беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник нй тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. И наистина искаме ли да уловим настоящия Паисий, трябва да го потърсим в неговото творение. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 83. Каравелов може да се счита настоящия създател на българската повест. К. Величков, Събр. съч. III, 45. Прекупците,.., бабите, които прддават различни дреболини по пияците и други, не могат да са считат за настоящи търговци. Знан., 1875, бр. 2, 30.
— От рус. настоящий.
НАСТОЯЩЕ, мн. няма, ср. Книж. Съвременната действителност, сегашното време; съвремие, съвременност. Който няма очи за миналото, той не може да вижда и в бъдещето. И се лута в настоящето. В. Йосифов, Избр. тв I, 42. Но това е историята нас ни занимава предимно настоящето. Й. Радичков, СР, 98. Той.., ровеше в настоящето и подреждаше часовете си. В. Пламе-нов, ПА, 60. За първи път, премълчавайки най-важното, той премисля открай докрай живота си,.. — минало, настояще, бъдеще. Бл. Димитрова, ПКС, 232.
— От рус. настоящее.
НАСТОЯЩИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Остар. Книж. Настоящ. Що е той? Един бивши нехранимайко и един настоящи ла-кей. Т. Влайков, Съч. II, 172. Борец по темперамент,.., той [Цанков] е настоящи човек на Възраждането. С. Радев, ССБ I, 192-
193.
— От рус. настоянцш.
НАСТРАДАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Страдам силно, много или продължително време, изтърпя големи страдания; намъча се; натегля се. —Личи, че там се е настра-дал, макар много да не приказва затова. Гладували, хванали въшки. Ем. Манов, ДСР, 187. — Их, сърчице човешко, и ти ако не си се настрадало, няма и да се настрадаш! — въздъхна докторът. Елин Пелин, Съч. II, 77.
НАСТРАНА нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого или нещо, от някакъв център; настрани, встрани, отстрани. Един селянин с коса на рамо се отби настрана дтпътя, за да не го пре-тъпче каруцата. Й. Йовков, ЖС, 191. Двамата съседи удряха с все сила, трески от-хвръкваха настрана, клони се кършеха и падаха на земята. Кр. Григоров, Н, 123. Спираме настрана от шосето, до протестантската църква. Г. Караславов, Избр. съч. 111,274.
2. По посока наляво или надясно от някого или нещо, от някакъв център; настрани, встрани. Илия гледа настрана и удря с една пръчица по нагърчените си чизми. Й. Йовков, ЖС, 80. Шапката му беше килната малко настрана. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Каруцарят изви бавно и спря. Рогача се наклони настрана и отпусна юздите в краката си. П. Михайлов, ПЗ, 128.
3. На известно, обикн. неголямо разстояние от някого, нещо, не съвсем близо; настрани.
— Недей, Вендо. Иди работи по-настрана от мен сега — с малко носов, глезен глас му заговори Любинка. Ил. Волен, МДС, 169. На самия край на селото, по-настрана от другите, се виждаше една къща. Й. Йовков, ЖС, 95. Приятелят на капитана го извика настрана и ухилено му зашепна нещо. Ухили се и Петракев. П. Спасов, ХлХ, 324. Стаята на подофицера беше настрана, някъде в долния етаж. Й. Йовков, Разк. II, 11. Никола бе застанал настрана, опрял рамо о стената. В. Геновска, СГ, 233.
