Page:RBE Tom10.djvu/52

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


събуждаше на заранта, под рогозката жмичкаше вода от навалелия дъжд през нощта. Кр. Григоров, Н, 88. // Безл. наваля-ва, навали. Вали дъжд в определено количество или достатъчно, за да напои земята. Дъждомерът е една каца, на която е направена мярка да виждат колко пърста дъжд е наваляло за един ден, в един месец или в една година. Знан., 1875, бр. 5, 70.

3. Прех. За сняг — като валя, покривам някого или нещо. Понякога си лягаше вън и на сутринта от разголените си меса изтърсваше снега,и който беше го навалял през нощта. И. Йовков, В АХ, 119-120. Носят се нагоре и надолу шейничките, кре-щят децата, заприличали на снежни човечета от навалелия ги сняг, Ст. Марков, ДБ, 30.

4. Прех. За дъжд — като валя, намокрям някого. —иВарилена не си доде, ще я навали дъжда. Й. Йовков, АМГ, 75. навалявам се, наваля се страд. от навалявам в 3 и 4 знач. НАВАЛЯВАМ СЕ несв.', наваля се св., неп-рех. За сняг, дъжд, град — валя много, до насита. Тихън ми ветрец повело, / ситен ми дъжд завалело, / Дафинка от сън събуди. Дафинка люто кълнеше: / „Ветро лъо, не навеял са! /Дъждо лъо, не навалел са!“ Нар. пес., СбГЯ, 87. Мома го люто кълнеше: / -„Ветре ле, не надухал се, / дъждо ле, не навалял се.“ Нар. пес., СбВСтТ, 389.

НАВАЛЯВАМ2 -аш, несв.; наваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Диал. Навалям1, прииждам, трупам се. навалявам се, наваля се страд.

НАВАЛЯВАМ СЕ несв/, наваля се св., непрех. Остар. и диал. Навалям се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВАЛЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навалявам1. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224.

НАВАЛЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навалявам2 и от навалявам се; наваляне1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВАЛЯМ1, -яш, несв.', наваля, -йш, мин. св. -йх, св. Само мн. и 3 л. ед. 1. Непрех. Разг. Прииждам, трупам се в голямо количество някъде; навалям се. Вторият изтърва пушката си и побягна.. Но десетки други вече наваляха от всички страни и той се извърна да ги посрещне. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Целият народ на Плиска мъже, жени, старци, деца наваляше от двете страни на шествието, за да гледа чудото. Й. Вълчев, СКН, 520. Миг и скупом навалиха / към него всички там и път му заградиха / отвсякъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 75-76. // Прех. Струпвам се, натрупвам се около някого или някъде. Войниците го въведоха в своето помещение. Дадоха му стол и го навалиха така, както многобройна, здрава и весела челяд заобикаля любим и уважаван свой баща. Г. Караславов, Избр. съч. V, 218. Едвам ся освободила жената от рожба, ето ти, че й надойдат на понуда и я навалят роднини, приятелки и познайници да я канят с покана и да разпитват как е добила. Й. Груев, КН 7 (превод), 46-

47.

2. Прех. и непрех. (с предл. на, върху). Обикн. мн. и 3 л. ед. За мисли, чувства, грижи и под. — обхващаме обикн. в голямо количество някого; навалям се, струпвам се, налягам1. И изведнаж го навалиха мисли, въпроси, предположения. Явно бе, че ставаше нещо лошо, страшно. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Плакаха на смъртта й колкото за пред хората, правиха й помен на деветия ден и забравиха за нея. Отдавна беше омръзнала на всички. А наваляха и нови грижи. Кл. Цачев, ГЗ, 62. „Да би мирно седело, не би чудо видело“.. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Ето за него ни грижи навалят, / син е, но рядко насам обикаля. Н. Фурнаджиев, ППВ, 8. Н Прех. За сън, дрямка — обхващам, налягам някого. Щом ке ме претресет и ке ми се прия-дет.., и на часот ке ми отежнит снагата, и тежок сон ке ме навали. СбНУ XIV, 105. Како пил тютюн, како пил и до най-после го навалило дремка. Нар. прик., СбНУ XI, 129. Та йе брала [лен], що е брала, / та набрала до три гърсте, / до три гърсте половина, /навали я люта дремка, / та легнала в лева лехо, / и легнала и заспала. Нар. пес., СбНУ II, 38.

3. Непрех. Обикн. с предл, на, върху. Нападам, налитам. Османлиите навалиха с диви атаки. Стегната като в клещи, София се брани юнашки. П. Мирчев, К, 12. Избегналите от морското сражение диваци събраха ся по горите с безчислени други диваци и ненадейно навалиха с нова сила връх испанците. П. Кисимов, ОА II (превод), 27. Военната храброст много пъти бе отвела българските пълчища под стените на Византия. Това исто се случи и по времето на Симеона, който в 923 г. през септемврия беше навалил със силно войнство на Цариград и го държеше в обсада. Д. Войников, РС, 89. Битката са почнала. Турците нава-лиле на много пъти върху манастиря. НБ, 1876, бр. 34, 133.

4. Прех. Диал. Натрупвам на куп (Н. Геров, РБЯ III). // Със същ. огън. Наклаждам (огън). Найдох една кола дръва; навалихме един голем огин и се разгреяхме. СбНУ XI, 141. Хай да идем в гора Богданова, / там си има църква Тодорова. / Ще изсечем съпове столове, / ще навалим големи огньове. Нар. пес., СбИБ, 5-6. Доспатчене, чепенчене, / посъбраха и набраха, / низ селото кошаре-