НАВАКСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наваксвам и от наваксвам се. — Като са къпем в студена вода, ний не стоим мирни, ами са движим, а това става причина да произвеждат органите ни доволно топлина за наваксване на оная, която ни отнема студената вода. Кр. Мирски, Ч, 1875, кн. 7, 307. От организираната и ритмична работа .. ще зависи много .. наваксването на пропуснатото досега.
НАВАЛ м. Диал. Навалица; навала1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАЛА1 ж. Диал. Навалица; навал. Стражарът, който досега спокойно се разхождаше между навалата, разчепка с ръце неколцина, неволно препречили пътя му, и се спусна към скараните. Ст. Чилингиров, РК, 287-288. Врявата при евреите беше още по-непоносима.. Но, въпреки туй, навалата около евреите беше най-голяма. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 10-11.
НАВАЛА2 ж. Диал. Преструване. От навала го направи. Н. Геров, РБЯ III, 121.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАЛВАМ, -аш, несв. (диал.); наваля, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навалял, -а, -о, мн. навалели, св., прех. и непрех. Навалявам1. навалвам се, наваля се страд. НАВАЛВАМ СЕ несв. (диал.); наваля се св., непрех. Навалявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навалвам и от навалвам се; наваляване1.
НАВАЛЕН, а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд, от наваля2 като прил. Наклонен. На стотина разкрача от църквата се ширеше селският мегдан — прашно място, малко навалено. А. Гуляшки, ЗР, 64.
НАВАЛИЦА ж. 1. Много хора, безредно струпани на едно място; тълпа. — Елате, елате само да видите, какво чудо е вътре при извора. — И той се запровира напред през гъстата навалица от мъже, жени и деца.. Г. Караславов, СИ, 74. Вардарски мина през върволицата купувачи, които влизаха и излизаха от големия магазин на братя Бабулеви, и продължи нататък през гъстата навалица чак до широкия мегдан на „атпазар“. Д. Талев, ПК, 307. Подир това
— откъде се взе толкова свят! — единият бряг на реката почерня от хора, от навалица. Ст. Загорчинов, ДП, 207. Навалицата от хора била толкова много, щото нямало вече де да са стои. НБ, 1876, бр. 20, 80.
2. Диал. Много натрупана работа, която трябва да се свърши. Седенкуваме, че имаме страшна навалица. Н. Геров, РБЯ III, 121.
НАВАЛИЧЕ ср. Диал. Навалниче, на-валче.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАВАЛКАМ.Вж. навалквам.
НАВАЛКВАМ, -аш, несв.; навалкам, -аш, св., прех. Диал. Овалвам, навалям2. навалквам се, навалкам се страд, и възвр.
НАВАЛКВАМ СЕ несв.\ навалкам се св., непрех. Диал. Навалям се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАВАЛКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навалквам и от навалквам се; овалване, наваляне2.
НАВАЛНИЧЕ ср. Диал. Общо название на различни билки, които според преданията се дават на мома или ерген, за да се трупат около тях кандидати от другия пол, както и на търговец, за да има много купувачи; навалче, наваличе.
НАВАЛНО м. Диал. Стръмно, навалено място; надолнище, нанадолнище, надолище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАЛЧЕ ср. Диал. Навалниче, наваличе. Навалче ли, дъще, имаш, / та с него ги [деветте любовника] привличаш, / ил разковниче проклето /ти си туряш до сърцето? Ц. Церковски, Съч. I, 189. • Обр. Проговаря мома Дона: /— Мари дружке, бяла Гано, /.. / Ти кажи й: Мари мале, / разковниче й език сладък, / навалче са ми очите — / те привличат тъй момците. Ц. Церковски, Съч. I, 190.
НАВАЛЯ1. Вж. навалвам и навалявам1.
НАВАЛЯ2. Вж. навалям1 и наваля-вям2.
НАВАЛЯ3. Вж. навалям2.
НАВАЛЯВАМ1, -аш, несв. \ наваля, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навалял, -а, -о, мн. навалели, св, 1. Непрех. За сняг — валя в определено количество или достатъч-но, за да покрия земята или нещо. Настъпиха първите студове. Най-напред започна да пада слана, после наваля тънък пласт сняг. СбХ, 131. Времето се промени и една нощ върху стария сняг наваля нов, пресен. Й. Йовков, В АХ, 121. Ала същата нощ отново навалява дебел сняг. Д. Бозаков, ДС, 60. // Безл. навалява, навали. Вали сняг в определено количество или достатъчно, за да покрие земята или нещо. Студовете хванаха от Никулден и държаха чак до пролетта. Поотпускаха през деня за час-два, колкото да навали, да натрупа нови преспи, и пак стягаха. Н. Нинов, ЕШО, 52. — Ти не знаеш. Горските хора не избират, а карат направо, за да не хванат пътеките им. А сега, както е наваляло, всяка следа личи отдалече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 49.
2. Непрех. За дъжд — валя в определено количество или достатъчно, за да напоя земята. Нека си падне семето в пръстта, то нито гние, нито се разваля, като навали дъжд, пак ще си поникне. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Колко пъти, уморен до смърт, той заспиваше толкова дълбоко, че когато се
