то, /.. / Натуриха, навалиха, / навалиха голем йогин, / нафрълиха кошерето. Нар. пес., СбНУ XV, 40. „Стани Радо, стани, огин да навалиш, кандило запалиш.“ Нар. пес., СбБрМ, 357. навалям се, наваля се страд, от навалям1 във 2 и 4 знач. НАВАЛЯМ СЕ несв.\ наваля се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Трупаме се, струпваме се около някого или някъде; навалям1. Дворът беше почернял от народ: той се наваляше да види царя и царицата и да се нагледа на скъпоценностите и диамантите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Децата много го обичали и щом се покажел, те се наваляли около него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 96. Преди Коледа третята година, откак учителюваше Добре у Диваково, селяне ся навалили на Ивановата кръчма, за да си купят вино на вяра. КН, 1873, кн. 4, 18.
2. Прен. Само мн. и 3 л. ед. За преживявания, грижи — струпваме се много, в голямо количество върху някого; налягам, навалям1. После обаче от някои тежки събития, които му ся навалиха на главата.., той [патриархът] ся укроти. Ч, 1871, бр. 12, 365.
3. Диал. Само мн. и 3 л. ед. С предл. на, върху и (остар.) въз. Мнозина нападаме, налитаме върху някого. Навалиха ся въз него, та щяха да го разкъсат. Н. Геров, РБЯ III, 122.
НАВАЛЯМ2, -яш, несв.\ наваля, -йш, мин. св. -йх, св. Остар. и диал. 1. Прех. Навеждам, накланям някого или нещо надолу. Също така беше измачкан креватът, когато я навали да хване с две ръце главата й. Ст. Чилингиров, РК, 172. Той го свали на миг от седлото и го хвърли долу на земля-та,.., при всичко че господарът стана пак на краката си и ся защити с храброст, когато го навали най-после и го държеше яката под себе си. М. Балабанов, ДБ (превод), 127-128. На ябълки сокол стои, / кат стоеше и думаше: /— „Навали я, откърши я,.. ле.“ Нар. пес., СбВСтТ, 874. Георги деспот-ник укачил конче, / укачил конче, навалил глава, / навалил глава на кон до грива, / поронил сълзи до черна земя, / навали капа до черни вежди. Нар. пес., СбВСтТ, 786.
2. Непрех. Слизам, спускам се; навалям се. Дума за дума, ние преминахме баира и навалихме над селото. Хр. Максимов, СБЗР, 11. Превалиха рътлината и навалиха надолу през една роена ливада. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 32. Като додохме до могилата и зех-ме да наваляме надолу, че като рекоха сега онез ми ти коне ще бягаме, не можем да ги озаптим. И. Йовков, ЖС, 79. Колата, като стигна там, дето хваща да наваля пътят към Текето, малко по-долу от „Гостинни-цата на Велика Британия“, спряха ся. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 23. Конете, изплашени от изшумолението на снопа, подп-лашват са и припнале да бягат, колкото си можат, дорде навалят, и хайде надолу към селото. Ил. Блъсков, ПБ II, 21. // За слънце, луна — спускам се на запад, залязвам; навалям се. Доловете и падинките се засениха. Слънцето, изморено от дългия си път, взе да наваля към Райкин чукар. Кр. Григоров, ПЧ, 133-134.
3. Прех. Свалям, намалявам цената на нещо. Същата тая компания постави свои агенти по главните пътища и покрай Марица.. И тие спекулативни мерки не доведоха компанията до желаемата цел, при сичко, че тя навали най-после цените на транспорта твърде ниско. 3. Стоянов, ЗБВ I, 366.
4. Непрех. Със следв. изр. със съюз да. Стремя се към нещо, полагам усилия да извърша, да осъществя нещо; напирам2. Помежду тези съискатели беше и боляринът Георги Тертер, който тайно и по-силно от другите наваляше да залови властта и началството. Т. Шишков, ИБН, 225-226. Га-ни мамо дума: / „ — Не съм снопи брала, / не съм кладни клала, / най съм наваляла / нива да дожевам.“ Нар* пес., СбВСт, 334. Наваля Стоян, наваля, / рано във село да влезе, / дано завари седенки. Нар. пес., СбВСт, 2. // С предл. на. Залавям се енергично с нещо. Тии ако ся не трудят и ако не навалят на работа, не могат ся прочу. Й. Груев, СП (превод), 16. С такава ревност навалиха на тая работа, щото в малко време изкараха ся няколко дървени къщи покрити с фини-кови клони. П. Кисимов, ОА I (превод), 147. навалям се, наваля се страд. от навалям2 в 1 и 3 знач. Ако купувачът каже: зех тази стока за 1,000 гроша, а продавачът отговори: дадох ти я за 800, продажбата е уговорена и става нужда да се навалят двесте-те гроша. ДЗОИ III (превод), 48. наваля се, навали се безл. Пряка конкуренция между еснафите преди Освобождението нямаше. Условията за това бяха следните: 1. За-платеността на труда бе намалена и без конкуренция дотам, че нямаше повече къде. Нямаше от какво да се наваля. Всяко нава-ляне бе не продажба, а подаряване. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36.
НАВАЛЯМ СЕ несв.\ наваля се св., непрех.
1. Навеждам се, привеждам се, накланям се. Най-горната част на тополата заскърца, изпраска мощно и се навали, но не се прекърши. Т. Харманджиев, КЕД, 64-65. Краката ми се закачиха във влажните стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно, в напъванията си да се повдигне, се подхлъзваше и се наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно с мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 88. След обикновения обмен на любезности, пътниците, като се навалят ту един към други, ту с гърди на масата,.., почват закуската. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Одел, одел той, дошол до три доби [дъба];.. / .. / Измекя-рот рекол на добот: „Навали се“. Се нава-
