лил, и той се качил на него. Нар. прик., СбНУКШ ч. И, 9.
2. Слизам, спускам се; навалям2. Като прех-върлихме вече върха на планината и са навалихме към Сливен, седнахме да ядем хляб на една дълга поляна. 3. Стоянов, ЗБВ III,
214. Те идеха из нивата без път, дойдоха до рова нц шосето, навалиха се с ниските коне, минаха го, излязоха на самото шосе. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. В това време, кога сичко ся каняше на работа, откъм североизток, .. идеше един пътник и ся наваляше към Янтра. Ц. Гинчев, ДТ, 8. // За слънце, луна — спускам се на запад, залязвам; навалям2. Слънцето се беше навалило над Церова могила и се надвесяше над Ореховс-ката висока чука. Ц. Гинчев, ГК, 245. Месе-чинката се беше навалила към запад и още малко искаше доде зайде. Т. Влайков, Съч. III, 243. Но полека-лека [слънцето] обръща горящата си колесница към запад и като ся наваля надолу от небесний свод, пристига до крайт на деня. Пч, 1871, кн. 5, 68.
НАВАЛЯМ3, -аш, несв. и св., прех. Диал. 1. С валяне направям много неща, колкото е необходимо; овалвам, навалквам. Наваляха топки. Н. Геров, РВЯ III, 122.
2. Изцапвам, замърсявам нещо; овалвам, навалквам. Наваля ми дрехата. Н. Геров, РБЯ III, 122. навалям се страд, и възвр. НАВАЛЯМ СЕ св., непрех. Изцапвам се; овалвам се, навалквам се.
— O r Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от навалям1 и от навалям се; наваляване2.
НАВАЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и ди-ал. Отгл. същ. от навалям* и от навалям се. По шосето каруцата се понася с голям трясък и тъй бързо, като че конете не усещат никаква тежест след себе си.. Навд-лянето надолу ставаше все по-бързо. И. Йовков, ЧКГ, 296. Щом се изкачи баирът и започне наваляне в равното, от дясната страна на пътя има 2-3 развалени каменни огради. СбНУ XVIII, 687. Заплатеността на труда бе намалена и без конкуренция дотам, че нямаше повече къде. Всяко наваляне бе не продажба, а подаряване. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36.
НАВАЛЯНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от навалям3 и от навалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАМ нареч. Диал. Насам; навамо, навака. Противоп. натам, нанатам. Сега и поп Никола го забеляза. — Ела навам! — рече му той . — Зографът има нещо да ти казва. А. Христофоров, А, 134. Като бегале един навам, други натам — па се събрале. Нар. прик., СбНУ XLI, 432. — Момите, либе, отвадат, / на лук, на зелен киселяк, / .. / Ко ги са натам отишле, / по суо Искър ми-нале, / коги са навам върнале, / Искър е сп-решел с брегове. Нар. пес., СбВСтТ, 474.
О Натам-навам. Диал. Насам-натам; ната-мо-навамо. — "А бре човече! Що си таков! Що се не провреш по свето натам-навам, та да спечелиш некоя пара, да се облечеме бре, да се нараниме бре. " СбНУ XLV, 386.
НАВАМО нареч. Диал. Насам; навам, навака. Противоп. натам, нанатам. Това по Тиквешкото, по Видинско, по Струмишко и по други още каази натамо, както и навамо из Леринско, по сичките църкви, що сет по селата, се пеит по гръчко. Г, 1863, бр. 5,
37. — Пашо ле, пашо честити, / .. / Ете ти Стайко на нодзе! / Тия са мои дружина. / Гледай ги, пашо, от чардак, / какви са млади момчета! / Подай си глава навамо, / пос-тилкя да не кървавим. Нар. пес., СбНУ XLIII, 432-433. Шевни се мори, бабо, /метни се, бабо, / по-навамо, бабо, / по-нанатамо! Нар. пес., СбНУ X LIII, 555.
О Натамо-навамо. Диал. Насам-натам; натам-навам. Со стотини иляди войска бликнало по полето ко скакалци,.., и току тръ-чаат коняници натамо-навамо. СбНУ XIX,
3. Шо ми беше детенце Огнянчо, / ка разигра коня натамо-навамо, / гор на половина нему е паднало. Нар. пес., СбНУ X LIX, 5.
НАВАПСАМ. Вж. навапсвам и на-вапсувам.
НАВАПСВАМ, -аш, несв:, навапсам, -аш, св., прех. Диал. Вапсвам определено количество или много от нещо; навапсувам. навапсвам се, навапсам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАПСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навапсвам и от навапсвам се; навапсува-не.
НАВАПСУВАМ, -аш, несв:, навапсам, -аш, св., прех. Диал. Навапсвам. навапсувам се, навапсам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАПСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навапсувам и от навапсувам се; навапс-ване.
НАВАРАКЛАДЙСАМ. Вж. наварак-ладисвам.
НАВАРАКЛАДЙСВАМ, -аш, несв:, на-варакладйсам, -аш и наваракладйша, -еш, мин. св. наваракладйсах, св., прех. Просто-нар. Наваракосвам. наваракладисвам се, на-варакладисам се и наваракладйша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАРАКЛАДЙСВАНЕ ср. Просто-нар. Отгл. същ. от наваракладисвам и от наваракладисвам се; наваракосване.
НАВАРАКЛАДЙША. Вж. наваракладисвам.
НАВAPAKÔCАМ. Вж. наваракосвам.
НАВАРАКОСВАМ, -аш, несв:, навара-косам, -аш, св., прех. Варакосвам определе-
