Page:RBE Tom10.djvu/494

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


страшно. По-страшно е да те насилвам, майка, да останеш! отвръща тя кротко. Бл. Димитрова, Лав., 181. • В съчет. със същ. воля, съвест и под. — Аз не искам да насилвам твоята съвест, Мари говореше Филип, но ти сама виждаш колко неестествено е твоето положение. В. Ге-новска, СГ, 235. Вече нищо не насилваше волята му, беше само много уморен. А. На-ковски, БС, 87. • Обр. О, как насилвах аз сърце да те презира! К. Христов, Избр. ст, 99.

5. Прен. Въздействувам върху някаква същност, истина и др., като ги деформирам, променям отрицателно. Страхувах се от нашата среща с Доротея,.. Чувствувах към нея някаква непонятна враждебност. Та какво друго беше тя освен неканен гост, който е насилил грубо моята истинска човешка природа? П. Вежинов, Б, 89. Изборът в този градец беше потребен не за нас,.., а за ле-коверните,.., неспособни да насилят истината. С, 1894, бр. 1485, 2. Те [добрите преводачи] не отричат ползата от предварителния анализ на текста,.., стремят се да поставят себе си на мястото на автора .., да предадат не само звука на словото, без да насилват граматическия строеж и речниковата основа на езика, а и неговата мисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 116.

6. Остар. Изнасилвам. [Тузлучаните] обираха дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите, навущата, хляба,.., насилваха момичета. Ц. Гинчев, ГК, 351. Турчинът ся вмъква в къщата на българина и насилва момичето. ДЗ, 1868, бр. 14, 54. — Тоя проклетник насили Василиса,.., та трябваше да го накажа. Ти какъв си, та ще наказваш? А. Гуляшки, ЗВ, 327-328. — Боляринът е виновен! Тоя! Нападна едно момиче. Да го насили тук, на улицата, посред бял ден! Спуснаха се людете да го спасяват. Д. Та-лев, С II, 143. насилвам се, насиля се страд. Кланета и палежи да няма, жени да не се насилват. А. Гуляшки, ЗВ, 202.

НАСИЛВАМ СЕ несв.\ насиля се св., не-прех. 1. Правя нещо с усилие над себе си; напрягам се. Пенко се насилваше и се мъчеше да намери подходящи думи, та като възрастен, силен човек да благодари и да се сбогува с другарите си. П. Здравков, НД, 113. Насилвам се да се окопитя и да изглеждам весел. Др. Асенов, СВ, 7. Може би точ-но това вино стана причината да ги задържи, докато затворят заведението. Сам той изпи две бутилки без да бърза, без да се насилва, на меки, примляскващи глътки. П. Вежинов, БГ, 164.

2. Натоварвам се прекомерно; пресилвам се. Ща Ви кажа, че не Ви пиша сам,.., зачтото ръката ми е още слаба и хекимите ми заповядват два-три месяца да не ся насилвам. АНГ 1,319.

Ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Разливаха се мътни потоци. Запада и градушка, но дъждът насили и я стопи. К. Петканов, БД, 219. Холерата толкоз насилила, щото по 400 души на ден падали. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 90.

2. Прех. Засилвам, усилвам. И така, всичките обстоятелства, и вътрешни, и външни, самото време, самият воздух, тъй да река, който тогава окръжаваше и тегнеше над България, благоприятствуваха и насилваха покърстеването на българете. Св. Мила-ров, Н, 1882, кн. 2, 126. Навремното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. насилвам се, насиля се страд. от насилвам2 във 2 знач.

НАСЙЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насилвам1 и от насилвам се. То [правителството] беше изпратило известният шпионин Иванчо ефенди с още едно мекере да обходят българските общини и кое с предумване, кое с насилване, да земат от тях подписи, че са благодарни от „турското .. правителство“. НБ, 1876, бр. 29, 114. Казаха ми, че два дни преди да отида в това село дохождали няколко нощи наред неколцина турци, които правили различни насилвания. СПл, 1876, бр. 28, 110.

НАСЙЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насилвам2 и от насилвам се.

НАСЙЛВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. "Насилване1. Нека да са развива детето от само себе си, без всяко, тъй да речем, на-силвание на нравственото влияние. У, 1870, бр. 4, 54.

НАСЙЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насиля1 като прил. 1. Който е направен насила, който се показва, проявява от някого с известно насилие над себе си; принуден, неестествен. Двамата обаче нищо не казаха, само гдето бяха му се ухилили едновременно, с такава една насилена любезност, предвещаваща именно скорошно сбогуване. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 7. Мляскането и бълбукането на течността в мазето внезапно спряха и се понесе насилен плач. Изгони ги! рече Керанов, доловил в рева на тримата игра на страдание. Д. Вълев, Ж, 77. Такава откровеност не можеше да не породи у него известна симпатия. Слава богу,, тук не щеше да има нужда от насилени любезности и излииша търпимост. Ем. Манов, ДСР, 251.

2. Остар. Който се извършва, става насила, противоестествено. Учителят да се пази да не лъсти на себелюбието на децата и да не дразни между тях насилено надспреваря-ние. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 361.

НАСЙЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Насилствен. Впечатленията му впечатления на човек, избавен от насил-на смърт бяха постреснали непоколеби

НАСИЛВАМ2, -аш, несв.\ насйля, -иш,

мин.св. -их, св. Остар. и диал. 1. Непрех.