страшно. — По-страшно е да те насилвам, майка, да останеш! — отвръща тя кротко. Бл. Димитрова, Лав., 181. • В съчет. със същ. воля, съвест и под. — Аз не искам да насилвам твоята съвест, Мари — говореше Филип, — но ти сама виждаш колко неестествено е твоето положение. В. Ге-новска, СГ, 235. Вече нищо не насилваше волята му, беше само много уморен. А. На-ковски, БС, 87. • Обр. О, как насилвах аз сърце да те презира! К. Христов, Избр. ст, 99.
5. Прен. Въздействувам върху някаква същност, истина и др., като ги деформирам, променям отрицателно. Страхувах се от нашата среща с Доротея,.. Чувствувах към нея някаква непонятна враждебност. Та какво друго беше тя освен неканен гост, който е насилил грубо моята истинска човешка природа? П. Вежинов, Б, 89. Изборът в този градец беше потребен не за нас,.., а за ле-коверните,.., неспособни да насилят истината. С, 1894, бр. 1485, 2. Те [добрите преводачи] не отричат ползата от предварителния анализ на текста,.., стремят се да поставят себе си на мястото на автора .., да предадат не само звука на словото, без да насилват граматическия строеж и речниковата основа на езика, а и неговата мисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 116.
6. Остар. Изнасилвам. [Тузлучаните] обираха дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите, навущата, хляба,.., насилваха момичета. Ц. Гинчев, ГК, 351. Турчинът ся вмъква в къщата на българина и насилва момичето. ДЗ, 1868, бр. 14, 54. — Тоя проклетник насили Василиса,.., та трябваше да го накажа. — Ти какъв си, та ще наказваш? А. Гуляшки, ЗВ, 327-328. — Боляринът е виновен! Тоя! Нападна едно момиче. Да го насили тук, на улицата, посред бял ден! Спуснаха се людете да го спасяват. Д. Та-лев, С II, 143. насилвам се, насиля се страд. — Кланета и палежи да няма, жени да не се насилват. А. Гуляшки, ЗВ, 202.
НАСИЛВАМ СЕ несв.\ насиля се св., не-прех. 1. Правя нещо с усилие над себе си; напрягам се. Пенко се насилваше и се мъчеше да намери подходящи думи, та като възрастен, силен човек да благодари и да се сбогува с другарите си. П. Здравков, НД, 113. Насилвам се да се окопитя и да изглеждам весел. Др. Асенов, СВ, 7. Може би точ-но това вино стана причината да ги задържи, докато затворят заведението. Сам той изпи две бутилки — без да бърза, без да се насилва, на меки, примляскващи глътки. П. Вежинов, БГ, 164.
2. Натоварвам се прекомерно; пресилвам се. Ща Ви кажа, че не Ви пиша сам,.., зачтото ръката ми е още слаба и хекимите ми заповядват два-три месяца да не ся насилвам. АНГ 1,319.
Ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Разливаха се мътни потоци. Запада и градушка, но дъждът насили и я стопи. К. Петканов, БД, 219. Холерата толкоз насилила, щото по 400 души на ден падали. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 90.
2. Прех. Засилвам, усилвам. И така, всичките обстоятелства, и вътрешни, и външни, самото време, самият воздух, тъй да река, който тогава окръжаваше и тегнеше над България, благоприятствуваха и насилваха покърстеването на българете. Св. Мила-ров, Н, 1882, кн. 2, 126. Навремното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. насилвам се, насиля се страд. от насилвам2 във 2 знач.
НАСЙЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насилвам1 и от насилвам се. То [правителството] беше изпратило известният шпионин Иванчо ефенди с още едно мекере да обходят българските общини и кое с предумване, кое с насилване, да земат от тях подписи, че са благодарни от „турското .. правителство“. НБ, 1876, бр. 29, 114. Казаха ми, че два дни преди да отида в това село дохождали няколко нощи наред неколцина турци, които правили различни насилвания. СПл, 1876, бр. 28, 110.
НАСЙЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насилвам2 и от насилвам се.
НАСЙЛВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. "Насилване1. Нека да са развива детето от само себе си, без всяко, тъй да речем, на-силвание на нравственото влияние. У, 1870, бр. 4, 54.
НАСЙЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насиля1 като прил. 1. Който е направен насила, който се показва, проявява от някого с известно насилие над себе си; принуден, неестествен. Двамата обаче нищо не казаха, само гдето бяха му се ухилили едновременно, с такава една насилена любезност, предвещаваща именно скорошно сбогуване. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 7. Мляскането и бълбукането на течността в мазето внезапно спряха и се понесе насилен плач. — Изгони ги! — рече Керанов, доловил в рева на тримата игра на страдание. Д. Вълев, Ж, 77. Такава откровеност не можеше да не породи у него известна симпатия. Слава богу,, тук не щеше да има нужда от насилени любезности и излииша търпимост. Ем. Манов, ДСР, 251.
2. Остар. Който се извършва, става насила, противоестествено. Учителят да се пази да не лъсти на себелюбието на децата и да не дразни между тях насилено надспреваря-ние. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 361.
НАСЙЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Насилствен. Впечатленията му — впечатления на човек, избавен от насил-на смърт — бяха постреснали непоколеби
НАСИЛВАМ2, -аш, несв.\ насйля, -иш,
мин.св. -их, св. Остар. и диал. 1. Непрех.
