НАСЕТЯ. Вж. насещам.
НАСЕЩАМ, -аш, несв.\ насетя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Усещам. — Войводо, ти ни връщаш в устата на вълка. Та турците и техните шпиони вече са насе-тили, че сме тръгнали хайдути да ставаме. Г. Манов, КД, 108. Обикновено щом животните насетят вада, веднага отиват към нея. Г. Белев, ПЕМ, 77. Та извади до седам кови вода, / та напои седам кралъове; / ка се връна за него да извада, / насети го, ала тройоглава, /освойи го, ала до колена. Нар. пес., СбНУ IV, 64. насещам се, насетя се страд.
НАСЕЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насещам и от насещам се.
НАСЕЯ. Вж. насявам и насейвам.
НАСЙГУРНО нареч. Диал. Сигурно, със сигурност. — Войната горе се затегна. Знам от сигурно место. Русите си удариха главата в Плевен, та свет им се зави .. — Ама ти насигурно ли знайш, че русите нема да дойдат скоро тука? Д. Талев, ПК, 639.
— Та ако искаш излез подир обяд да поговорим по тази работа. — Не знам, Кольо ..
— Не мога да обещая насигурно. Г. Райчев, ЗК, 197. Вестта, че са уловили партизанина, го обля с гореща, съживителна вълна.
— Сигурна ли си, жено? —.. — Ох, насигурно е, отче. Ц. Лачева, СА, 19.
НАСЙЛА нареч. Против волята или желанието на някого, с прилагане на сила, усилие или принуда върху някого; силом принудително. Противоп. доброволно. Този път ще й даде да изпие виното и ако пак не рачи, насила ще й навре паницата до устата. Пък сетне да става каквото ще. Г. Карас-лавов, Тат., 217. Изкарани бяха насила много селяни да помагат и да плашат дивеча. Й. Йовков, СЛ, 33. Киро Влаха нареди да се изземва фураж от новите членове на стопанството: където не дават с добро — насила. А. Гуляшки, ЗР, 236. Когато да тръгне, той бе много нажален,.., насила се разделихме,.., плакахме. Ил. Блъсков, ДБ, 26. Бащата бил скътал / пари. / Синът ги подушил, / вземал ги насила / и после баща си затрил. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 36.
НАСЙЛВАМ1, -аш, несв.\ насиля, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Заставям, принуждавам с груба физическа сила някого или нещо насила да извърши нещо, някакво действие, движение и под. Давид Теодоров,.., заедно с поп Сава Катрафилов най-рано от всички ще да възлязат при капитанина да го заглавикват, а после насилят, ако се съпротиви. 3. Стоянов, ХБ, 299. Пратеникът на султана Караибрахим, разорителят на долината Елинденя, застана срещу своите жертви, срещу хората, които щеше да насилва, да мъчи, да убива. А. Дончев, ВР, 168. Най-сетне Рун, който чувствуваше своето надмощие, посочи единия камък на пода и заповяда на монаха: — Седни и отговаряй, без да те насилвам. Кажи, къде скри жената? Д. Талев, С II, 183. Една група манифестанти насили полицейския кордон и отиде пред двореца на княз Алберта, като викаше „да живее всеобщото гласопо-давание“. Бълг., 1902, бр. 456, 4. — Господарю, дайте ми ваший нож! — Не! Ще нададе вик, та ще ся чуе, па и по тялото ще ся усети, че е насилен. Требува да ся нагласи каквото да умре някак си случайно или от самоубийство. БКн, 1859, февруари, кн. 1, 90-91. // Напрягам (в 4 знач ).—- Чий беше този гроб,..? Насилвам паметта си. А е толкова лесно: от името на кладеНЧето би трябвало да се досетя. Сл. Македонски, ЕЗС, 29. Сега Ви пиша сам, зачтото раната ми ся вече затвори, но ръката ми е още вцепенена, та не мога да дръжа здраво перото, па и не трябва да я насилвам, затова не ща ся простирам. АНГI, 318.
2. Със сила, натиск или удар отварям нещо, обикн. врата, прозорец и под. — Кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми? А. Гуляшки, МТС, 331. Неприятелите от най-напред са струпале около черковната врата, която била затворена вече. Tue на-силиле да я отворят или строшат, но било невъзможно. 3. Стоянов, ЗБВ III, 346. Запряха ме в ареста на селсъвета .. Но аз знаех силата си .. Насилих прозореца, откъртих го с цялата рамка. Й. Гешев, ВТ,
97. Хайдутите подложиха къс, дебел дирек под вратата, насилиха я и я събориха. П. Константинов, ПИГ, 212.
3. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Опитвам със сила, натиск или настояване да постигна нещо; напъвам. А околните черкези отдавна насилвали да влязат в Еледжик. 3. Стоянов, ЗБВ II, 90. Реуф паша насила запрял депутацията. А когато един от депутатите пак насилвал да отиде, Реуф паша заповядал да го затворят. НБ, 1876, бр. 30, 118. И както у захлупено гърне, кога ври у него вода, парата подвига похлупака, така също и парите изпод земята насилват, за дц излязат навън и излизат из някой вулкан. Й. Груев, Лет., 1872, 133.
4. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за. Принуждавам някого чрез усилия, заплахи, увещания и под. да направи нещо против волята, желанието или разбирането си; заставям1. Окръжни управители,., тръгнали по градове и села да агитират (..), да заплашват избирателите и да ги насилват да избират за депутати лица, които населението не познава или мрази. Ал. Константинов, Съч. I, 18. — Аз идех при тебе, защото не ме пущаха в Русия и ме насилваха за друго... Стефан ме хвана за лакета. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 166. Спахиите заграбили най-добрата земя, насилват ни да я работим ангария. М. Марчевски, П, 52. — Пущаш ме, майко? — възкликва той изумен. — Нали знаеш, там има лавини! Там е
