Page:RBE Tom10.djvu/481

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Щом наближеше избор, бейовете наръчква-ха десетина каруци с цигани и турци и цялото това шествие от пияни хора с викове, зурни, тъпани, зилове,.., урваше се по селата, където агитаторите държаха речи по селските мегдани. СбАСЕП, 101. на-ръчквам се, наръчкам се страд. НАРЪЧКВАМ СЕ несв.\ наръчкам се се., непрех. Разг. Наблъсквам се, натъпквам се.

НАРЪЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръчквам и от наръчквам се.

НАРЪЧНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Книга с основни или най-нужни сведения в някоя област; справочник, ръководство. Непознатият любезно се усмихна,., и с елегантен жест поднесе една малка книжка. Наръчник по възпитание и етикет каза той. Д. Кисьов, Щ, 481. Желев свалил сакото си, навил ръкави и извадил наръчник на любител-шофьора. Й. Попов, БНО, 117. — За живота през 60-те години съдържат изобилни данни статистическите наръчници. А. Гуляшки, ДМС, 121.

2. О стар. Книж. Бележник, тефтер, който е винаги под ръка. Наръчник е прост'тефтер, в който написваме всякоя операция щом я извършим и която после оттука имаме да прокарваме в дневника. Кр. Кър-джиев, А, 310.

— Друга (разг.) форма: наръчник.

НАРЪЧНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кърпа, която се поставя върху коленете при хранене; презръчник, пешкир, месал. Булката е дар готвила:/ за тебе е сит-но сено,/ ситно сено садиново,/ за мене е дребна дара,/ дребна дара все коприна,/ на кръстника бял наръчник. Нар. пес., Hi Геров РБЯ III, 212.

НАРЪЧНИЦА ж. Диал. Орисница. Нощта чужденчето момче чуло оти наръчниците наръчували малката момичка за него да биде негова невеста. СГ, 1894, кн. 1, 339. Ми заспала млада Мбмирица. / Си дойдое до три наръчници, а Тодора очи не затворат, / глеат, слушат до три наръчници: / Първа велит:- ай да го [детето] зе-меме. Нар. пес., СбБрМ, 17. Леле Маро, мила мнуко, / шчо ти било наръчано / от пустите наръчници! Нар. пес., СбНУ XI, 22.

— Друга форма: н а р 6 ч н и ц а.

НАРЪЧНО. Остар. и диал. Нареч. от наръчен.

. НАРЪШКАМ. Вж. наръшквам.

НАРЪШКВАМ, -аш, несв. \ наръшкам,

-аш, св., прех. Диал. Стъквам, подклаждам обилно с гориво огън, за да гори буйно; на-гъчквам. Мъжете се завърнаха с наръчи дърва, наръшкаха голям огън сред поляната. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11. — Дядо Гъне, иди да отсечеш от гората едно дърво, че да наръшкам огън в къщи. А. Каралийчев, МИ, 71. наръшквам се, наръшкам се страд.

— Друга форма: нарушквам.

НАРЪШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наръшквам и от наръшквам се.

— Друга форма: нарушкване.

НАРЯД1 м. Остар. 1. Определено количество земеделски произведения и животински продукти, които производителят задължително предава на държавата срещу заплащане; държавни доставки. — Много жито си натрупал каза някой.. Не сме малко хора у къщи, господин началник отвърна ятакът. Нарядите си изпълнихме. Може да проверите. К. Константинов, НДД, 139. Лазар стъпка цигарата си с крак. Ами те ще укрият житото! Де ще им хванем после края? Никакви наряди няма да дадат! А. Гуляшки, СВ, 168. —- Тази война ме съсипа. Германските хрътки отровиха живота ми. Постоянно изискват наряди месо, наряди вълна, наряди мазнини. Ив. Хаджимарчев, ОК, 207. — Какъв е този? .. Саботьор, господин кмете бързо отговори секретарят. Не е изпълнил наряда си за вълната. Казва, че нямал повече. X. Русев, ПС, 72.

2. Определено количество стоки, които се разпределят по специален начин. — Къде ще ходиш? На Самоков. Ще докарам одеяла. Нов наряд отпуснаха за лагера. Цв. Ангелов, ЧД, 66. — Кой ще храни работниците от фабриките... Постоянно искате наряди: Дайте дрехи, дайте обувки, дайте... Ами че, за да работиш, нали трябва да си сит... Кр. Григоров, Н, 26. След това започнаха сериозни спорове — ..' къщите текат, няма наряд за дъски .. чарковете не работят с пълен капацитет до тях няма пътища за откарване на материала. Н. Стефанова, РП, 106. — Отдавна се каня да те помоля за нещо, ама все отлагах и не се решавах... Казвай! Става дума за нарядите, които се раздават с купони... Др. Асенов, ТКНП, 91.

— Рус. наряд.

НАРЯД2 м. Воен. 1, Служебно задължение за работа, дежурство по специално назначение и ред. — Казаха ли ти, че утре си е наряд? Тъй вярно, господин феддфебел! Й. Йовков, Разк. I, 28. По време на почивките, когато не беше в наряд и нямаше работа, той сядаше някъде настрани. Ем. Ма-нов, ДСР, 204. Близо месец край лоста се събираха освободените от наряд. Р. Сугарев, СС, 37. И само след няколко минути ние, новите,.., седяхме заобиколени от всички свободни от наряд партизани и трябваше да отговаряме на цял водопад от въпроси. М. Гръбчева, ВИН, 299. // Като сказ. опред. при гл. съм. Означава, че някой изпълнява такова служебно задължение. Тръбата още не беше свирила, когато го събуди старият дневален. Васко се надигна от леглото си и видя, че и другите две