момчета, с които днес 1цяха да бъдат наряд, бяха вече станали. Кл. Цачев, В, 266.
2. Група лица, които изпълняват такова задължение. Рафинериите за петрол били нападнати.. От караулното излязъл вече готовият наряд, започнала престрелка — сляпа и безразборна, която злосторнците използували, за да се измъкнат. Др. Асенов, ТКНГТ, 39. Изведнъж тресна изстрел — не беше близък, но не беше и далечен .. Стрелял бе нарядът. Б. Несторов, СР, 43.
— Рус. наряд.
НАРЯД3, мн. -и и -ове, м. 1. Остар. Дреха, тоалет. Казали това нящо на болярската щерка, която обичала да ся гизди и да има много нарядове. А. Хаджоглу, ББ, 86.
2. Остар. и диал. Съвкупност от всички необходими вещи, предмети и под., които са предназначени за някаква цел, дейност; снаряжение, такъм. В избата [има]: каци, бъчви или бурии,.. Но в екопомията потребни са еще и други някои наряди (такъми). Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Имам си всичкий наряд. Н. Геров, РБЯ III, 213.
НАРЯД нареч. Остар. и диал. Наред. Наряд, наряд дечица, / всякому хлебец в ръ-чица. Д. Манчев, БЕ I, 16. [Камилата] може няколко дена наряд да трае без вода. Д. Мутев, ЕИ, 39. Тоя събор щял да тури наряд работите, които бил разбъркал Фо-тий. Др. Цанков, КБИ, 43. Колкото бе потребно тогава да дойда, толкова е потребно и сега да ся видим да си турим наряд работите. АНГI, 316.
НАРЯДА1 ж. Остар. Наредба1; наряд-ба1. От една страна питах аз дядо попа из-далеч, а от друга прегледвах крадешката вътрешните наряди на неговата къща, дали няма да срещне окото ми някои предмети, от коитд да са извадят заключения за душевните, нравствени и умствени даже негови качества. 3. Стоянов, ЗБВ I, 318. Един ничтожен дръвен одр [одър]., едно легло измачкано,.., бяха всичките наряди .. на ужасното това пребивалище. X. Пашов и др., ЦП (побълг ), 122. И той все до него [органа] застанваше, каквото по-лесно и по-добре да му разглядва всичката наряда. И. Груев, СП (превод), 123.
— Друга форма: народа.
НАРЯДА2 ж. Остар. Наредба2; наряд-ба2. Измежду гръцките градове най-много ся подвигнали Спарта и Атина повече по това, че тии най-напред ся сдобили с дръ-жавна наряда. Й. Груев, КВИ (превод), 20. Всякоя республика съставляла отделно господарствоь което имало своите закони и наряди. Г. Йошев, КВИ (превод), 58. Затова прочее я [общината] упълномощяме в разпорежданията й, както за благо намери за успеха и напредока училищни и с проме-нуванието на учителите и с наемванието на други и с новата наряда, която намери нужно да направи в училищата. П. Р. Славейков, ГУ, 59. Тя ся старае за добрий по-рядок в дръжавата;.. Заради това трябва да обичаме и почитаме връховната власт, т.е. владетеля;..; усръдно и без роптание да ся повинуваме на неговите наряди и заповеди. Хр. Данов, ППК (превод), 78. Двете кости между лакътя и китката правят совалката;.. По чудната Наряда на тия кости, мишницата и ръката ся врътят и могат да правят разни сплетени движения. НКАФ (превод), 8.
— Друга форма: народа.
НАРЯДБА1 ж. Остар. Наредба1; наряда1. Един фабрикант,.., казал, че отнапред имало във фабриката му една нарядба, по която пускали в нея чист въздух, но изпос-ле той забележил, че когато пускали чист въздух във фабриката, работниците яли по-много и .., развалил тая нарядба. НКАФ (превод), 49. Във всякоя дръжава има по много градове, но един от тях, в който ся находят всичките високи нарядби на държавата, нарича ся столнина или главен град. Д. Манчев, ЗПУ, 48.
НАРЯДБА2 ж. Остар. Наредба2; наряда2. Еще във времето на кралица Анна имало издадена парламентска нарядба, по която ся заповядало всякому, който има кораб от 30 и повече тона, да дръжи по един или по повече ученици селяни. Й. Груев, СП (превод), 153. Кога сестра му Маргарита Пармска, която била управителка в Нидерландия, не могла да изпълни неговите люти нарядби против протестантите, то той [Филип II] изпратил тамо със силни войски херцога Алба, 1567 л. ВИ, 1867, 142-143.
НАРЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Който се отнася до наряд ^ На 14 септември 1942 година цялата бойна група в Крушево, след като изгори нарядната вълна сред селото, отиде в планината. 3. Сребров, Избр. разк., 75. Когато народният съд привърши, от общината бяха извадени всички данъчни книги, нарядни списъци, архиви. Скоро те запламтяха на площада под радостните викове на децата и мълчаливото одобрение на възрастните. М. Гръбчева, ВЙН, 350. — А сега да видим кои ще извикаме след обяд! Председателят взе нарядния списък за държавните доставки и започна деловата си работа. Ст. Марков, ДБ, 366.
НАРЯДКО нареч. 1. На големи разстояния, не много близо един до друг или с големи празни пространства между отделните обикн. еднакви предмети; рядко, тук-там. Противоп. нагъсто. Хижите бяха пръснати из цялата поляна на оброчището, ту по-нагъсто, ту по-нарядко. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 128. По-голямата част от времето прекарваше в селцата, пръснати нарядко из планината. Д. Фучеджиев, Р, 179. По улицата,.., странична и с нарядко
