Page:RBE Tom10.djvu/352

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАНОСЯ СЕ. Вж. наносвамсе.

НАНЯКЪДЕ нареч. В неопределена или неизвестна посока, в някаква посока. Двамата комити бяха отведени нанякъде, но къде бяха отведени, никой не знаеше. Г. Караславов, Избр. съч. X, 57. Той стоеше дълго време неподвижен, захласнат сякаш в някакви свои мисли, после изведнъж тръгваше нанякъде, без да каже нито дума. П. Вежинов, НС, 6. Искаше й се да отиде нанякъде, но не знаеше накъде. К. Петканов, ВВ, 188. Едно момче тръгнало да пътува нанякъде с едного си чича и докато вървели, на пътя намерили един възел с пари. У, 1870, бр. 1,63.

НАНЯМ, -яш, несв., непрех. Детск. Спя; нанкам.

НАНЯНЕ ср. Детск. Отгл. същ. от на-ням; спане, нанкане.

НАОБЕЛВАМ, -аш, несв.; наобеля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Разг. Обелвам много, голямо количество от нещо; наобе-лям. Наобелих цяла тенджера с картофи. наобелвам се, наобеля се страд.

НАОБЕЛВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от наобелвам и от наобелвам се; наобеляне.

НАОБЕЛЯ. Вж.. Наобелвам и наобеля м.

НАОБЕЛЯМ, -яш, несв. (рядко); наобеля, -иш, мин. св. -их, св. прех. Наобелвам. наобелям,се, наобеля се страд.

— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАОБЕЛЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наобелям и от наобелям се; наобелване.

НАОБИКАЛЯМ, -яш, несв.; наобиколя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. и (рядко) непрех.

1. Само мн. и 3 л. ед. Заставаме около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо; заобикалям2. Иде ли в кафенето, наобиколят го приятели и бързат да му съобщават сведения от града и от селата. Ал. Константинов, БГ, 122. Публиката шумно наобиколи Левски, който излизаше, обграден плътно от заптии. Ст. ДиНев, ЗС II, 760. Заесени ли се и падне първата слана, ние наобикаляме печката. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Децата ме наобиколиха, луди от радост, прегръщаха ме. К. Величков, Н, 1884, кн. 11,923.

2. Посещавам някого или нещо, намйнавам, отбивам се при някого или някъде веднъж или от време на време, обикн. за да го видя как е, какво е положението му или как протича нещо; заобикалям2, навестявам, спо-хождам. — Тя как е? Златна душа има това момиче. Наобикаляй я и се грижи за нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. Денем, ..,'Ьз все бях нащрек и се надявах моят земляк да ме наобиколи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 215. — Ами че ние сме чифчии хора, по два пъти наобикаляме добитъка нощем. Н. Карал иева, Н, 110. Вършат ли работа гъсеничните трактори? Привечер ще ги наобиколя с колата. А. Гуляшки, МТС, 247. Една вечер той излезе да наобиколи около чифлика. Снегът, скърцаше под замръзналите му царвули. Й. Йовков, АМГ, 27. наобика-лям се, наобиколя се страд. Като ся отвориха вратата, един человек, който изговори девет, влезе между глотата /калабалъ-ка/, а друг един, който повтори хиляда и осемстотин, ся наобиколи от членовете на тайнствената чета. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 54.

НАОБИКАЛЯМ СЕ несв.; наобиколя се

св., непрех. 1. Остар. Само мн. и 3 л. ед. Заставаме около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо; наобикалям, заобикалям2. • Обр. Сичките европейски дипломате с втренчени очи загледаха този велик въпрос [Източния] как гори, и са наобиколиха да го разглеждат какъв е той. НБ, 1876, бр. 34,131.

2. Рядко. Създавам си кръг от познати, близки или някаква социална среда, с която активно общувам; заобикалям се, обкръжавам се, обграждам се. Царят се наобиколил с коварни и продажни съветници. Л. Андре-йчин и др., БТР, 503.

НАОБИКАЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ., от наобикалям и от наобикалям се; заобикаляне.

НАОБИКОЛЯ. Вж. н а о б и к а л я м.

НАОБЛЕКА. Вж. наобличам.

НАОБЛЙЧАМ, -аш, несв.; наоблека, наоблечёш, мин. св. наоблякох, наоблёче, прич. мин. св. деят. наоблякъл, -кла, -кло, мн. наоблёкли, св., прех. 1. Обличам много (дрехи). Моите приятели и те почнаха да изхвърлят врабчетата от гнездата си. У Фу [врабёц], като наоблякъл всичките си юнашки фланелки и ги хвърля право надолу с главата. Й. Радичков, НБ, 52-53.

2. Разг. Обличам някого с много дрехи. Наоблякох детето, защото ми се видя студено.

3. Разг. Обличам мнозина или много неща. Наоблякох децата и тръгнахме, наобличам се, наоблека се I. Страд. от наобличам. II. Възвр. от наобличам във 2 знач. Така съм се наоблякъл, че едва дишам, наобличам си, наоблека си възвр. от наобличам в 1 знач.

НАОБЛЙЧАМ СЕ несв.; наоблека се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се обличаме. Мислят, че са постигнали вече всичката мъдрост, та не им трябува друго освен, чтом излязат из училището да заврълят книгите и да чакат мъж, за да станат господарки и да ся наоб-лекат по най-новата мода. Й. Груев, КН 4 (превод), 80.

НАОБЯДВАМ СЕ, -аш се, св. и (рядко)

несв., непрех. Нахранвам се на обед. Щом се